Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » чет ное 21, 2013 7:09 pm

Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!

Кирил Константинов


perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » чет ное 21, 2013 7:14 pm

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна
и ми казва - "Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!
Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте прекрасни
и налудничави смели мечти!
И само с усмивка посреща!
И винаги дава ми повече!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!

Петя Ходжева

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » чет ное 21, 2013 7:35 pm

:winkiss: :giflo1: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo1: :winkiss: Прекрасни са!Благодаря ти,мило момиче!!! :hug: :hug: :hug:

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » съб ное 23, 2013 10:42 pm

В този свят пълен с толкова хора,
аз разбрах за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...
Аз разбрах, че небето е същото,
и е покрив за теб и за всички.
И по същия път се завръщаме,
към сърцето си , щом се обичаме...
Всяко вдишване пак ни сближава,
щом въздухът май е един,
всяко слънце с надежда изгрява,
че светът е за всеки любим...
Аз разбрах. Няма чужди в душата ми.
И приличам на всеки по нещо.
Има само незнайни приятели,
със които предстои да се срещнем.

Мира Дойчинова-irini


perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » съб ное 23, 2013 10:52 pm

Моята по-добра половина

Моята по-добра половина -
онази, която се усмихва, вместо да плаче,
която е безумна оптимистка
и още вярва в хората и в чудесата.
Моята по-добра половина –
онази безразсъдната,
която неспазва правила, прекрачва граници,
сражава се с вятърни мелници и със съдбата.
Моята по-добра половина –
онази романтичната,
която все още вярва в любовта и в приказките,
целува жаби и чака принцове …
но до кога ли?

Моята по-добра половина …
Още се радвам, че я има.

Теодора Пенчева

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1886
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 577 снимки от sladki64e

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот sladki64e » нед ное 24, 2013 3:38 am

Очички, които те гледат

Малки очички те гледат,

наблюдават те нощ и ден.

С твоите думи главно

умът му е зареден.

Малки ръчички горят от желание

да правят, каквото правиш ти;

също като теб се вижда детето

в своите най-смели мечти.

Изображение

Ти си като бог за това дете,

ти си най-мъдър от всички.

Никакви съмнения не се раждат

в неговата малка главичка.

То вярва в теб безкрайно,

вярва във всички твои думи и дела;

И щом порасне, ще постъпва и говори

точно както ти постъпваш и говориш сега.

Има едно ококорено малко дете,

което вярва, че си винаги прав;

наблюдава те денонощно

и по теб оформя своя нрав.

С всичко, което вършиш,

ти си пример в неговите очи.

За това малко момченце, което чака

да стане точно какъвто си ти.

Неизвестен автор

Предоставено от Роналд Далстън

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » нед ное 24, 2013 10:09 am

Наближава краят на годината, а с нея и равносметката, която си правим за нея. Доволни ли бяхме от нещата, които ни се случиха? Доволни ли бяхме от себе си или от човека, в който сме се превърнали? Изживяхме ли всичко,което трябваше? Колко възможности пропуснахме? Колко думи премълчахме? А колко излишни изказахме? Колко души зарадвахме? А колко още наранихме? Предадохме ли някой,или му помогнахме? Колко се отдалечихме от себе си,за да впечатлим някого ? Колко приятели загубихме и колко открихме? Ще съумеем ли догодина да поправим старите грешки, или ще ги повтаряме отново и отново? Никога не е късно за промяна. Винаги можеш да направиш крачка назад и да погледнеш към себе си - кой си, с кого си и най-важното - щастлив ли си? Ако не - има още месец до края на годината..
Прикачени файлове
1476660_471790216272136_282901087_n.jpg

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » пон ное 25, 2013 9:29 pm

Навън вали... доброта!


Навън вали. Прекрасна белота.
Земята като приказка вечерна,
омайва ме със снежна красота,
почиства саждите, нагари черни.
Прочиства думи, трие спомени
оставили в душите тъмнина.
Избелва чувствата, проронени
чрез бисерно снежинкова сълза.
И става чудо! Грейва светлина,
отвън навътре, после наобратно.
Как искам с пламъчето на свещта
душите ви да стопля, всеобхватно.
За всекиго да има по искра,
която чрез очите да изгрее.
Дали ще стане по-добър света?!
Дали злината в него ще изтлее?!
Навън вали! Не сняг, а доброта,
предколедна, красива, необятна.
И в тази, тъй омайна тишина,
Любов ви пожелавам аз, превратна!

Автор: Таня Мезева
Прикачени файлове
1457689_472846469499844_716942739_n.jpg

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » пон ное 25, 2013 9:56 pm

Тези редови открих преди малко в интернет пространството!!! Не успях да сдържа сълзи ...плаках...само аз си знам защо...!?! Нека написаното донесе по една роза за всички майки, а най-ароматната за мен от моето голямо съкровище - синът ми!!! :heart: :heart: :heart:

Роза за мама

Мама е любов. Всеки ден й казвам колко много я обичам. Дали е достатъчно? Тя е цялата вселена, събрана в късче любов. Никой не може да обича като нея. Колко много добрина има в очите й, мекота в душата й, топлина в прегръдките... Когато ме гушне се чувствам малка и закриляна. Там някъде все още усещам вибрациите на пъпната връв, както в мига на раждането. С рев ме разделиха от нея, но само за да изградим нова и силна връзка между нас. Знам, че съм й причинила много болка и страдание още с появата си на бял свят.
Не й спестих тревоги и разочарования. И въпреки това ме обича. Безусловно. Така умее само мама. Всичко ми прощава. И винаги ме подкрепя. Когато съм безумно щастлива се обаждам на мама. Тя най-истински ще се радва заедно с мен. Когато съм стигнала дъното и сълзите не спират – пак отивам при мама. Да ме утеши, успокои и да ми обещае, че слънцето пак ще изгрее... После може и тя да си поплаче скришом. Но не и пред мен. Не се оплаква, за да не ме тревожи и товари с нейните проблеми и болежки. Когато мама е болна ме свива стомаха; с всяка фибра на тялото си усещам страданието й. Чакам и се моля – сгушена като ембрион – слънцето да изгрее... и мама отново да се усмихне.
Мама е свята. Само тя умее щедро да раздава любов без да очаква нещо в замяна. Щастлива е, когато ние, децата й, сме щастливи. Светът й рухва, когато някоя от нас е в беда. С цялата си воля се моли за нас – да сме здрави, щастливи и да постигаме мечтите си. Животът й – това сме ние. И мъка, и радост. И грижа, и обич. Хубаво е с мама. Животът ми е пълен, дните – прекрасни. Никога не е късно да й кажа колко много я обичам. И никога не може да е достатъчно... Аз също съм майка. Познавам безмерната любов, която блика от мен към това чудо на природата – детето ми. Когато станах майка изведнъж осъзнах колко несправедлива и лоша съм била понякога към мама. С типичния младежки егоизъм несъзнателно съм я наскърбявала. Всичко ми е прощавала.
Мама е радост. Мисълта, че я има, че мога да чуя гласа й, когато съм далече и да знам, че ме чака да се прибера – това е Божия благословия и най-великото щастие. Животът с мама е чудесен. Повечето хора си тръгват, ако корабът потъва. Но мама остава. Тя е с мен до края. Понякога ми се струва, че съм й длъжница. Но тя нищо не иска в замяна; любовта й няма цена. Вярва, че доброто ражда добро. Благодарение на нея имам късче от рая – тук, на земята... Благодаря ти, мамо. Бъди благословена! Нека любовта винаги те озарява.
Мама е любов! Всичко около нея е озарено от любов. И слънцето, и дъгата, и цветята. Искам да й подаря цвете. Една червена роза. Дали ще мога да й кажа, че сърцето ми бие за нея? Розата е израз на любов. Мама обича рози. Най-хубавата е за нея. На мама – с любов!

Ваня Ангелова

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5390
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Причина

Мнениеот Makaweli » нед дек 01, 2013 9:25 am

Всяко нещо си има причина.

Не случайно светът се върти,

и снегът пада само през зимата,

... и се сменят и нощи, и дни...

Всяко нещо си има причина,

и със нея се раждат планети...

Не случайно съм твоя любима,

и изгрявам безкрайно в небето ти...

Не случайно се връщат от юг

всяка пролет далечните птици...

Има нужда да пеят и тук.

Има смисъл да казвам: „Обичам те”...

Да съм силна дори за двамина –

има нужда... Дори да боли!

Всяко нещо си има причина…

А пък мойта причина си ти.

irini
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта