Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » вт яну 21, 2014 11:23 pm

Веселин Ханчев Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се..За първи път разкаян. За първи път оставам у дома. Не е ли вече късно да остана? Измъчих те. До смърт те изтерзах. Какво ти връщам? Нежност разпиляна. Уста с горчиви бръчки покрай тях. Какво ти нося? Две ръце, с които да те докосна ме е срам дори. Къде си ти? Вдигни лице сърдито. Възмездие поискай. Удари ме. Вратата черна покажи ми с тази немилвана ръка като платно. В лицето ми извикай, че ме мразиш или дори, че ти е все едно. Заслужил съм очите ти студени. Заслужил съм ги с хиляди вини. Ти ставаш. Приближаваш се до мене. Невидима, ти казваш "Остани"..


elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » вт яну 21, 2014 11:24 pm

неизвестен автор, източник И-нет/
Дете мое,
когато остарея се надявам да ме разбереш и да ме възнаградиш с търпение.
В случай, че счупя чиния или разлея супа на масата, защото губя зрението си, надявам се да не ми се разкрещиш.
Старите хора са чувствителни.
Винаги имай съжаление, когато крещиш. Когато слухът ми се влоши и не мога да чуя това , което ми казваш, надявам се да не ме наричаш глух…
Моля те, повтори ми това, което си казал/а или ми го напиши.
Съжалявам дете мое, aз остарявам….
Когато краката ми вече не ме държат, надявам се да имаш търпението да ми помогнеш да се изправя. Както аз ти помагах, когато беше малък/а. Учейки те да ходиш. Моля те, изтърпи ме…Когато започна да повтарям думи, като счупено радио, надявам се, че просто ще ме изслушаш.
Моля те, не ми се присмивай или да ти омръзне да ме слушаш. Помниш ли, че като беше малък/а искаше балон? Ти повтаряше това отново и отново, докато не го получи. Моля те, също прости ми за миризмата ми. Аз мириша на стар човек… Моля те, не ме насилвай да се къпя, тялото ми е слабо. Старите хора лесно се разболяват. Надявам се да не се отвратиш от това. Помниш ли, като беше малък/а ?
Аз тичах след теб, защото не искаше да се къпеш. Надявам се да бъдеш търпелив/а, когато започна да ставам болнав/а. Това е част от остаряването и ще разбереш това, когато станеш по-възрастен/а. И ако имаш свободно време, надявам се да можем да поговорим, дори за няколко минути. Аз винаги съм сам/а през цялото време и нямам никой, с когото да си говоря.
Знам, че си зает/а с работата си, но даже и да не са ти интересни историите ми, отдели малко време за мен. Помниш ли, като беше малък/а ? Аз слушах твоите истории за плюшеното ти мече.
Когато времето дойде и ме прикове на легло, надявам се, че ще имаш търпението да се грижиш за мен. СЪЖАЛЯВАМ, ако случайно подмокря леглото и направя бъркотия…
Надявам се да имаш търпението да бъдеш до мен през последните няколко момента от живота ми. Аз няма да остана за дълго, така или иначе…
Когато дойде време за смъртта ми, надявам се, че ще държиш ръката ми
и ще ми дадеш сила да се изправя лице в лице със смъртта.
И не се притеснявай,
когато срещна Създателят ни, аз ще прошепна в ухото Му да те благослови,
защото ти обичаше майка си и баща си.

Благодаря ти толкова много за грижите!
Обичаме те!

С обич: Мама и Татко

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » ср яну 22, 2014 8:34 pm

Молитва за обич

До днес не ти поисках нищо, Боже,
за себе си в живота ми суров.
Сега те моля - дай ми, ако можеш
една торба с надежди и любов.
За да раздам надежди на бедняка,
ръка протегнал за коричка хляб,
на онзи,който спи на пейка в парка,
а скита през деня немил-недраг.
На този, който има дом и име,
но гасне, полудял от самота,
да дам надежда, Боже, позволи ми,
че някой го обича на света.
Да дам частичка нежност на сирака,
израснал сам без капка топлота,
надежда на умиращия в мрака,
зовящ те сред стерилна белота.
Да дам на просяка троха надежда
и на вдовицата парче любов,
на всички да даря по глътка нежност...
О, Господи! Не чу ли моя зов?!

Нели Вангелова

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » ср яну 22, 2014 11:22 pm

МЪЖЕТЕ В МОЯ ЖИВОТ "

Принцът ли?! Беше момче от класа ми,
в приказки вярвахме, като деца...
Може би още личат на чина ми
две, издълбани с пергела, сърца.

Вторият нямаше вече корона,
нямаше замък, но беше готов
да ме обича...И седна на трона
моята истинска, втора любов!

Този,на който си дадох ръката,
стана бащата на мойто дете,
но Любовта постоя до вратата,
после си тръгна, незнайно къде.

Късно го срещнах - единствено днешен,
мой невъзможен, към нищото път!
Беше мъжът на животът ми, беше!
Но и след него не свърши светът.

Вече е есен...но се надявам,
че е виновен проклетникът дъжд,
малко,да, мъничко да закъснява
моят последен, истински мъж!

Н.Н.


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » пет яну 24, 2014 7:09 pm

:giflo1: :giflo1: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo1: :giflo1: Ели,Пепи - БЛАГОДАРЯ ВИ!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » нед яну 26, 2014 11:29 pm

И се завръщам в дядовата къща...

Двайсет години сънувам си къщата,
дето целунах света,
топла и ласкава – все си е същата,
облак от сини листа.

Двайсет години сурово преглъщане
в моя панелен затвор...
И си откраднах далечното връщане –
там, при познатия двор,

дето ме галеха с жилести корени
всички добри богове.
Днес зад врата се хвърлят отгоре ми
сухи и зли ветрове.

Де са цветята ми – меко-кашмирени?
Слепи къртици сноват.
В стария кладенец – локва съсирена,
крастави, жабите спят.

Свлича се покривът, грачат подпорите,
драска гласът им суров.
Нейде в килера сред мъртвите орехи
плъхове правят любов.

И се оглеждам – сприхава, смръщена,
а във окото ми – страх.
Гръм и проклятие! Туй ли е къщата,
дето с години мечтах?!

А сред къпините, вече разбудена,
чула на двора си глас,
старата къща ме гледа учудено:
"Боже, коя ли е таз?"

Ники Комедвенска

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » пет яну 31, 2014 6:52 pm

Очите ми са пълни със мечти-
с това съм жива!
Сърцето ми е пълно със любов-
с това съм жива!
И разумът ми лута се сред хаоса без страх.
С това съм жива и … това съм аз:
Душата ми нетленна и красива-
Нов свят в света, нов хаос във безкрая,
Нова звезда в галактика без име,
Още една врата в подножието на Рая.
Това съм аз: Приятно ми е да се запознаем!


Анастасия Терзиева
Прикачени файлове
1554500_504906586293832_1324621065_n.jpg

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » пет яну 31, 2014 7:21 pm

:giflo2: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo2: Ели,Пепи - благодаря ви,страхотни сте момичета!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » чет фев 06, 2014 6:33 pm

Плачем, защото трябва да се научим да
ценим щастието и да се усмихваме,минаваме
през трудностите, за да излезем от тях по-
силни и мъдри, оплакваме живота
си, приемайки за даденост това, което
имаме, без да осъзнаваме, че за други хора
нашата даденост е мечта, търсим причини и
вини за неуспехите си навсякъде другаде,само
не и в самите нас.

Kогато трябва да вземем
решение, крием своята несигурност,съмнения
и страх зад гръмки и протрити клишета от
рода на ,,Времето ще покаже!'', без да
осъзнаваме, че времето - това сме самите
ние, че ние сами управляваме и създаваме
живота си, а пречките в него просто ни
усъвършенстват.

Потъпкваме най-смелите си
мечти пориви и страсти, подчинени на
мисълта ,,Ако не се получи!'', без да се
замислим за обратния вариант, а нима не е по
добре да опитаме, дори с риск да
сгрешим, отколкото цял живот да живеем с
мисълта и самосъжалението, че щастието и
минало покрай нас, а не сме направили нищо
за да го задържим.

Радваме се на чуждата
любов, завиждаме тайничко в себе си,когато
срещнем влюбена двойка, хваната за
ръце, неоткъсващи погледи един от друг,а не
осъзнаваме, че и ние можем да сме
такива, просто трябва да прочетем в себе, си
да се научим смело да изявяваме емоциите
си, желанията си, да не спираме да следваме
порива си, да наричаме нещата с истинските
им имена, защото сякаш някои хора се
срамуват да покажат себе си

Позволяваме на
хора без стойностна система, влезли по един
или друг начин в живота ни, да ни деформират
и нас самите, без да осъзнаваме, че ако
изневерим на хубавото, което носим в себе
си, ставаме като самите тях...

Копнеем да чуем думите,,Обичам те!'', без да
се замисляме дали не трябва да заслужим с
нещо това, оценяваме стойностното едва
когато го загубим, нараняваме хора, които ни
обичат и обичаме хора, които не ни
заслужават, присмиваме се на чуждите
грешки, без да осъзнаваме, че не сме по добри
от тях и че правим грешки, за да се учим от
тях.

И в целия водовъртеж от
чувства, мисли, желания, борба на характери и
скрити страсти забравяме, че сме хора,а
понякога дори и в една усмивка, в едно
разцъфнало цвете, можеш да намериш толкова
красота...

Из ,,Поезията в нас'' от Стефан
Александров

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » чет фев 06, 2014 7:11 pm

:giflo1: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo1: Мила Пепи,силно ме докосна това стихотворение,записах си го,Боже толкова е реално,истинско - има какво човек да вземе от него,като съвет,като поука.Сърдечно ти благодаря, мило момиче!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 5 госта