Тайдзицюан

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)

Бихте ли практикували Тай Чи?

Да
0
Няма гласове
Не
1
100%
Нямам време
0
Няма гласове
 
Общо гласове: 1

fanatichko
аматьор с виличка
аматьор с виличка
Мнения: 1
Регистриран на: нед окт 24, 2010 10:45 am

Тайдзицюан

Мнениеот fanatichko » нед окт 24, 2010 10:50 am

Тайдзицюан и философията зад това бойно изкуство


Тайдзицюан е най-популярния от вътрешните стилове бойни изкуства в света днес. Предпочитан заради своята простота и дълбочина, пропит от философията на даоизма, тайдзицюан се превръща в нещо много повече от техника за самозащита и чигун (цигун/работа с енергия) за все повече хора. Безспорни са ползите от тайдзицюан и информационното пространство около нас предлага множество начини за осведомяване по въпроса. Дали това изкуство ще бъде избрано заради своя боен аспект, заради оздравителните си ефекти или заради развитието на вътрешната ни енергетика или просто за релаксация – зависи изцяло от практикуващия. Факт е обаче че хората се обръщат към тайдзицюан по някаква причина. Остава ние да открием нашата. Дали обаче търсенето на дадена причина и ефект може да ни потопи в големите дълбочини на това изкуство е въпрос малко разглеждан и дискутиран и смятаме че си заслужава да споделим няколко мисли по темата.
Навярно от 80 до 90% от практикуващите тайдзицюан днес, тренират с цел подобряване на физическото състояние, в което няма нищо нередно. Това изкуство обаче е нещо много повече от обикновена гимнастика за здраве. И всеки който иска да промени нещо в себе си чрез практиката трябва да е наясно с това. Защото едностранния поглед над нещата води за ръка със себе си късогледството, което е спънка по Пътя, а не помощник и в крайна сметка води до, в най-добрия случай – половинчати резултати. Именно затова е толкова важно да се гледа на тайдзицюан като ЦЯЛО, а не просто като на бойно изкуство, чигун система или оздравителна гимнастика. Всичко това разбира се важи ако искаме да бъдем сериозни в крачките, които предприемаме. Ако това е просто спирка в палитрата на живота ни, тайдзицюан ще остане на своето място, а ние ще продължим напред към следващото. Това разбира се е част от естествения ход на нещата и се случва на много трениращи.
В процеса на практикуване тайдзицюан се превръща в начин на живот. А зад всеки един такъв стои определена философия. Много може да се изчете и каже за тайдзицюан като философска система. Но преди да се опитаме да говорим за философията на тайдзицюан трябва да направим едно малко разяснение що се отнася до понятията. Нещо което не е широко известно на западната прослойка от практикуващи, е че тайдзи (тай чи) НЕ Е тайдзицюан (тай чи чуан). Използването им като синоними просто не е правилно. Тайдзи (Великият Предел) е философско понятие, част от философска система съществуваща повече от 4 000 хил. г. Става въпрос за „Книга на Промените” (И Дзин). Философията изложена в И Дзин е интегрирана в бойните изкуства, което слага началото на тайдзицюан (който като живот има само няколко столетия зад гърба си за разлика от И Дзин). Логично е, че за да разберем каква е философията на тайдзицюан, трябва да разберем същността на тайдзи. Не се смятаме нито за достатъчно задълбочени, нито за достатъчно знаещи, за да обясняваме нещо толкова комплексно и необятно като И Дзин и даоизма. Всеки който проявява искрен интерес към материята може да направи свое собствено проучване по въпроса, което със сигурност ще бъде много по-обогатяващо. Достатъчно за обща култура е да кажем, че това е учение и разбиране за света базирано на взаимното допълване, взаимодействието и проявлението на Ин и Ян, които се съдържат като енергия във всяко едно нещо във Вселената. Това са закономерности които мъдрите китайци от древността са изследвали и извеждали с хилядолетия, в резултат на което са описани и систематизирани в нещо, което може да бъде изучавано и разбирано няколко живота. Именно затова ще се опитаме накратко да разкажем какво е отношението и еманацията на всичко това в практиката. Да задълбаваме в подробности би било като да оставим есенните листа на вятъра. С други думи – ще бъде красиво, но не и особено ползотворно. Точно затова искаме да подчертаем, че тайдзицюан е практика, а не тайни ръкописи и коани за разгадаване. Всичко това е част от Пътя, но не е Самият Път. Самият Път бива евентуално намиран само с години тренировка и той не може да бъде предаден. Предадени могат да бъдат само определени истини, но те стават такива лично за нас САМО когато ги интегрираме на лично ниво чрез опита който придобиваме. Преди това те са просто като един философски трактат, който ни носи интелектуална наслада, но не и просветление преди настъпването на подходящият момент.
В този ред на мисли, истинското майсторство проличава във всекидневния живот, истинската практика проличава във всяко наше действие и изречена дума. На каква висота ще бъде един практикуващ не зависи от заучаването на външната форма, а от придобиването на вътрешно разбиране. А когато някой има вътрешно разбиране това личи във всеки един обикновен жест и начинание. Всяко едно банално всекидневно занимание може да бъде издигнато до нивата на изкуство, ако вътрешното съдържание е налице. И тъй като в основите на тайдзицюан е залегнал даоизма като философска система, можем да кажем че единението с Дао всъщност означава единение с природата и всичко останало на ниво съзнание, без да губим собствения си интегритет. Защото „Дао” не е географска точка, то е навсякъде. Има го във всеки човек, във всяко същество и образувание. Който е постигнал съгласуваност вътре в себе си, се съгласува и с природата и с Дао. Затова и най-напред трябва да го търсим вътре, а не извън нас. А тайдзицюан може да бъде помощната първа стъпка за този процес, който в крайна сметка – продължава през цялото ни съществуване. Дали това е вашият Път можете да прецените сами за себе си.


Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта