Пътят на виното в Пфалц и Висамбур, Франция

За всички, които обичат да пътуват и посещават интересни места
Потребителски аватар
ma_rri_na
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 179
Регистриран на: ср окт 15, 2008 9:55 pm
:: 106 рецепти от ma_rri_na
:: 650 снимки от ma_rri_na
Местоположение: Варна

Адмирации!!!

Мнениеот ma_rri_na » ср окт 27, 2010 1:12 pm

Адмирации!!!
Останах не само очарована, впечатлена от разходката, но ако бях мъж с поклон бих казала " Госпожс , моите дълбоки чест и почитания, целувам Ви ръка".
В интерес на истината останах поразена от снимките във винарската изба - оборудването, помещенията, бъчвите за съхранение.

Благодаря за разходката Aliаna !


Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1610
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 619 рецепти от Aliana
:: 2101 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнениеот Aliana » ср окт 27, 2010 3:37 pm

Момичета, радвам се, че ви е харесало да ме придружите!

Както вече писах - имам много снимки, а и разказаното е твърде оскъдно, но ако трябва да разкажа всичко, което научих за лозите, за производството на виното, трябва да пиша с дни.

А и за нравите в оня край - хората са толкова несложни, толкова праволинейни и работни - останах дълбоко впечатлена! Селцето има около 200 къщи. Там всяко семейство е свързано с виното - няма никой, който да не е винар или косвено да е свързан с това. Дните протичат по еднакъв ритъм, всеки си знае задълженията и отговорностите, животът е прост и изпълнен с труд. Няма лиготии, зависти, одумвания, няма предразсъдъци и клишета. И това не са бедни, прости хорица - не, това са хора, които работят като луди, но и вадят луди пари. Учили са в Европа, в Калифорния, в Южна Африка. Виното за тях е философия. Представете си 800 000 литра вино - по 750 мл бутилка, цени между 5 и 70 евро (не говоря за отлежалите вина, там цените са съвсем други). Половината ако са разходи - пак печелят милиони на година. И все пак са съвсем нормални, ненадути, не те карат да се чувстваш малък или незначителен. Те не се сравняват с никого и не сравняват хората със себе си. Напротив - те са тези с отрудените ръце, те са тези, които се обличат с носия за специални случаи, но са отворени за всичко ново и проявяват искрен интерес. А когато говорят за себе си - правят го скромно, ненатрапчиво.

В селото всеки ни поздравяваше, без да ни заглежда или оглежда, с действително сърдечно "Добър ден", с широка усмивка. Сякаш са ни чакали да дойдем, цялото селце.
На детската площадка попаднахме на майки, които като даваха на децата кекс, минаха 15-те метра до нас и дадоха и на нашите деца.
Точно до детската площадка имаше огромен двор, обграден с мрежа, а в него сърни, кози и кокошки. Децата ни веднага се залепиха на мрежата да гледат сърнички. Отнякъде се появи стопанката, дойде, поздрави ни, окуражи децата да влязат и да се опитат да пипнат животните. После си влезе в къщи и излезе с ябълки за децата.
В полята се разминавахме с хора на колела, хора които си разхождаха кучетата, хора с коли - ВСЕКИ се спря да каже Добър ден, да закачи малките, да ги похвали за нещо.
Имам една позната, която е била за няколко месеца в Германия, в едно малко селце, и винаги казва, как Германия не й харесала. Било скучно, било просто, хората не разбирали от мода, били задръстени... Хората си разбират от това, което ги интересува. Ако живееха от мода - щяха да разбират от мода.
Но разбират от нещо друго, което не може да се купи - от това да доставят радост на тези, които ги заобикалят, без да ги карат да се чувстват задължени. И имат една много хубава поговорка, която показва манталитета на по-голямата част от германците - Leben und leben lassen живей и остави другите да живеят. Пълна ненамеса в личния живот на хората, но винаги налице, когато е важно. Лично за мен това е много по-важно и точно това намерих в това забутано място :)
www.facebook.com/artandhobby

Потребителски аватар
Elti
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 678
Регистриран на: чет окт 08, 2009 10:07 pm
:: 31 рецепти от Elti
:: 1236 снимки от Elti
Местоположение: Перник
Контакти:

Мнениеот Elti » ср окт 27, 2010 9:32 pm

Aliana, чета и не мога да повярвам. Съпоставям нещата с нашата родна действителност и чак ми се плаче от мъка. Толкова е просто да бъдем добри и "несложни, скромни", но уви... Замислих се.... тук болшинството от неприлично богатите не са изкарали парите си с труд (нито физически, нито умствен). Те нямат тази култура, за която говориш ти. Сещам се за демонстративният им живот - те не живеят за себе си, живеят за да се показват на другите. Много ми се иска да попадна в такъв свят за какъвто говориш, за да видя, че още съществува (бях изгубила вяра). Ще се радвам, ако има продължение разказът ти :) (и ще чакам с нетърпение).

Потребителски аватар
vyra59
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: пон авг 16, 2010 8:22 am
:: 25 рецепти от vyra59
:: 43 снимки от vyra59
Местоположение: Плевен

Мнениеот vyra59 » чет окт 28, 2010 3:31 pm

Здравей РАЛИ! Чета написаното от теб и виждам моята мечта. Винаги съм мечтала да живея и да работя с такива хора-хора, които не ме карат да се чувствам постоянно задължена на някого за нещо, които да не ме карат непрекъснато да се съобразявам с тях, които ме карат да се чувствам подтисната. Искам да живея в друг свят и този свят го виждам в твоя разказ. Като сравнявам с положението при нас-резултата е плачевен. Ще чакам с нетърпение още твои разкази и впечатления! Благодаря ти!!! :thumup: :thumup: :thumup:
Не е важно какви обувки носиш, важно е какви крачки правиш!
Изображение


albena
аматьор с виличка
аматьор с виличка
Мнения: 1
Регистриран на: съб сеп 19, 2009 9:58 am

Мнениеот albena » вт яну 04, 2011 3:55 pm

Разкошен разказ! :)
Прочетох го, преживях го и се чувствам срахотно!
Рали, тази година очаквам нови пътеписи.
Успешна и спорна Нова Година на всички!

horak
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 4
Регистриран на: вт сеп 01, 2009 7:03 pm
:: 3 рецепти от horak
:: 11 снимки от horak

Мнениеот horak » пет яну 07, 2011 12:05 pm

Прекрасна разходка Aliana!
Винаги с интерес чета статии, които описват живота на обикновенните хора, техния бит и култура. За няколко минути се пренесох по тези красиви места, забравих за ежедневието тук...
Благодаря Aliana! Чакам с нетърпение следващата ти тема "гарнирана " със снимков материал :clap:

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1610
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 619 рецепти от Aliana
:: 2101 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Re: Пътят на виното в Пфалц и Висамбур, Франция

Мнениеот Aliana » чет фев 16, 2012 3:03 pm

Стари маршрути с нови спътници



Здравейте отново в тази тема :)

В началото на януари посетих отново моите приятели в Мюлхофен и при тази възможност отскочих и до Висамбур.

Брат ми, съпругата му и децата пътуваха в събота, а ние пътувахме късно вечерта в неделя и останахме до вторник по обяд, защото аз вечерта трябваше да съм на работа.

Това, за което искам да ви разкажа, е работното ежедневие на едно семейство милионери.
Бабата (79 г.) се казва Урзула, синът й Хорст (58 г.), а жена му е Маргита (58 г.). Те имат 3 деца: Марк (33 г. ), Катрин ( 28 г. ) и Лорийн ( 26 г. )
Денят за тях започва в 5,00 часа. Урзула става и приготвя закуска и кафе. По същото време Хорст и Маргита са вече на крака. През Януари в 5,00 часа е дълбока нощ. Маргита излиза за да нагледа кучето (Отело), което по Коледа е било много болно и е било в кучешката клиника. Отело беше се съвзел, но още доста слаб. Той има свое помещение до една от избите, където са казаните за парното и вътре е топло като в баня. Маргита и Хорст закусват и започва работният им ден. Хорст облича ватираните работни дрехи и зимни гумени ботуши. Гита също. Тръгват по избите да вършат каква ли не работа - контролират налягането, преливат и филтрират сокове, пълнят в битулки и етикетират поръчките, които в този ден трябва да напуснат избата и да поемат към потребителя. В 7,00 часа към тях се присъединява Марк, който живее с приятелката си в същия двор, но в друга къща. В 8,00 идва и работника. По някое време товарят в камиона касите и кашоните, и Марк кара туровете. В зависимост докъде трябва да ги достави, понякога е 2 дни на път. Но в този канкретен понеделник той се върна към 11 часа. Приятелката на Марк работи като педагог в един дом за деца с увреждания на около 30 км от Мюлхофен. Катрин също живее в двора, в отделна постройка и е по професия счетоводител: тя работи в една от съседните винарни (!!!) на заплата :) Лорийн е физиотерапевт, живее и работи в Карлсруе. Гита казва смеейки се, че Лорийн винаги е била странница, че винаги е страняла от винарството, не пие алкохол, вегетарианка е и абсолютно независма. Тя е учила 3 години, за да живее от 900 евро заплата нето на месец. Не приема нищо от родителите си, макар че отношенията им са много близки и сърдечни. Катрин и Лорийн се включват и помагат на родителите си само в пиковите седмици на беритба. Иначе всяка от тях си има собствен скромен, но независим живот.
Към 10,00 ч Гита се оттегля от винарските работи и се занимава с домакинството - пере по 4-5 перални на ден и простира в сушилното помешение, а през лятото навън. Сега през януари имаше само един работник, през лятото, ако се види, че ще е нужно, взимат още един. Гита готви всеки ден за всички, намиращи се в имението. През седмицата се обядва в трапезарията на приземния етаж. На трапезата обядват всички заедно - работници, шефове, гости, семейството, Катрин също си идва за обяд. Масата е старинна, огромна и винаги побира всички :) Обядът е типично германски - месо в голямо количество, гарнитури като картофи, ориз или паста, сос и много салата. И винаги има десерт. Ястието може да е печено месо, може да са пържоли или шницели, или гулаши: Гита е убедена, че който върши физическа работа има нужда от белтъчини и въглехидрати, и ги предоставя в щедри дози :))) През лятото Гита кара с пикап храната, сгъваема маса и столове на полето, където всички обядват набързо и продължават работата си. След обяда тя прибира посудата, мие и разтребва, глади, прибира пране и простира друго, и после пак отива в избите. През това време Хорст и Марк работят непрестанно. Четиримата довършват работите за деня, правят турове през лозята, които не са на едно място, а пръснати по хълмовете. По някое време Гита отново ги оставя, преоблича се, качва се на пикапа и отива на пазар. Аз я придружих и изкарах късмет, че тя точно в понеделник прави най-големите покупки. Първо бяхме в магазинчето за напитки и купихме 10 каси вода. После бяхме в супермаркета, където тя купи продукти за закуска и вечеря на работника - сирена, шунки, салами, мармалади, олио, захар и т.н., едната количка беше наполовина само за работника. Същото в трикратно количество беше за семейството. Освен това и по един списък на бабата, на Марк и на Катрин, които си имат отделни домакинства. После отидохме до едно стопанство, от където тя купува месо - около 20 кг седмично. Същия стопанин й доставя ежедневно мляко в метални кани и по 30-40 яйца седмично. От друг стопанин почти до френската граница тя купува картофи, моркови и т.н., всичко един път месечно в индустриални количества . Аз си мислех, че при мен мащабите са големи, но Гита ми разтърси понятията из основи :) Подобни, но по-скромни покупки прави и в петък.
Домакинската работа, като бърсане на прах, пускане на прахосмукачки, метене на двора, си я поделят с Урзула. Тя също не подгъва крак цял ден, но спи всеки следобед :) Освен това Урзула прави десертите за следващия ден и приготвя мезета и салати за вечеря. Грижите за цветята са на Гита, зелените площи, живите плетове и т.н. ги върши Марк. Хорст работи с работника от сутрин до вечер, дейности по лозята, които даже не знам как се казват - дали е копаене, дали е скубане на троскот :wink:
Вечерята е традиционно студена - филии със студено печено месо от обяда, сирена, салати, мезета, чаша вино. Седи се дълго, говори се много, правят се шеги за случило се през деня или се разказват случки от преди много години. Но никога не се говори за работата.
Към 21,00 часа Урзула се оттегля, Хорст и Гита си лягат към 22,00 часа. Само Марк И Катрин остават до по-късно, защото и започват работа малко по-късно.
В неделя всички отиват на литургия – обличат си неделните дрехи – Урзула, Гита и Хорст носят носии, Марк и Катрин модерни дрехи. След литургията всички се прибират, обядват каквото е сготвено от рано сутринта, после почиват. След това отиват някъде с колите, и често се прибират едва след вечеря.
Марк и Катрин организират в събота партита в парти-залата в призението, нещо като механа. Гита казва, че понякога цялата улица е задръстна от колите на гостите 
Работникът, който тази зима по случайност е българин от Русе, Иван, живее в къща в същия двор. Той каза, че от всички анонсирали само Гита и Хорст не удържат пари за спане и храна, другите винари удържали по 5 евро на ден. Освен това Гита му пере дрехите, чаршафите, одеалата, кухненските кърпи. Купува и му предоставя абсолютно всичко без цигари и козметика, но ако й поръча, му носи и тях, само че той си ги плаща. Може по всяко време да ползва интернета, да взима една от колите в неделя и да ходи където поиска, а като зареди бензин, им дава касовата бележка и му възстановяват сумата. Иван разказва, че е работил и другаде като сезонен работник, но при моите приятели му харесва най-много. Само често му се приплаквало, че той се хранел като цар и с качествена храна, а жена му с двете деца в България пести всяка стотинка и е принудена да храни децата с некачествени храни. Той смяташе да заговори Гита, дали не й е нужна помощница в домакинството и да вземе жена си с децата тук. Не знам дали го е направил и какъв евентуално е бил резултата.


Във вторник отидохме до Висамбур. Не заради нещо друго, аз защото бях обещала на познати тук да им донеса френски сирена.
Градът се представи непроменен, същите улици и хора, само по парапетите на мостчетата липсваха саксиите с пищни цветя. Беше много, много студено, Само след двайсетина минути разходка Яворчо започна да се оплаква, че го болят пръстите на краката от студа. Въпреки всичко успяхме да направин малко снимки и да открием супермаркет, който да е отворен по обяд – защото явно Висамбур е много традиционен и всички магазини правят обедна почивка. Открихме само една сладкарница и един супермаркет, които не правеха пауза. Накупихме си френски пасти и тортички  и влязохме всички в супермаркета, за да се стоплим. Но едно разочарование изживях - хранителните продукти във Франция са адски скъпи! 1 л мляко - 1,70 - 2,20 евро! За сравнение - тук е 30 до 70 цента! 1 кг кисело мляко - тук е около 1,20 до 2,00 евро, там видяхме цени между 3,50 до 6 евро! Дори водата и брашното бяха скъпи, а детските храни - безбожие! Тук е сайта на Симпли http://www.simplymarket.fr/
Бяхме единодушни, че 4 евро за 1 кг червени камби е кощунство и си напазарувахме 5 км по-нататък, на немска територия :D
Само сирената набавих във Франция, нали бях обещала :wink:
Ето малко снимки от Висамбур, но се опасявам, че мотивите се повтарят с предишните :roll:


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение

Децата и жената на брат ми :)
Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Решили сме, че следващото гостуване ще е през лятото. Аз лично бих искала да прекарам там около седмица, да се включа в беритбата, да усетя атмосферата на задружния труд. Дали ще успея да си разпределя времето по този начин не е ясно. Но ние всички бяхме единодушни, ще сме възхитени от този начин на живот и можем да си представим да прекарваме няколко седмици в годината по този начин. Само дето няма да сме милионери ;)
Знам, че разказът ми ще предизвика снизходителни усмивки. Много хора мечтаят да бъдат богати, за да не трябва да работят. За тях е непонятно, как някой, който притежава милиони, доброволно върши тежък физически труд. Обясняват си го с простотия, със задръстеност или селяния.
Но за моите приятели трудът е най-нормалното нещо на света. Урзула казва например, че се надява Господ да я прибере бързо, а не да я прикове на легло например, за да не се чувства ненужна. Гита и Хорст никога не осъждат нито младите поколения, нито други начини на живот. Но те самите са щастливи по този начин. Всяка зима предприемат различни пътувания - с кораби или самолети. Били са в Япония, били са в Индия, в Дубай, в Бразилия, Щатите, Мексико, на Малдивските острови и т.н. Но не им е минавало през ум да скръстят ръце и да не работят. И точно за това ги уважавам страшно много! :love:
www.facebook.com/artandhobby

Потребителски аватар
tillia
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 495
Регистриран на: ср фев 20, 2008 8:23 pm
:: 699 рецепти от tillia
:: 2529 снимки от tillia
Контакти:

Re: Пътят на виното в Пфалц и Висамбур, Франция

Мнениеот tillia » чет фев 16, 2012 6:59 pm

Рали, благодаря за прекрасната виртуална разходка! :clap: Този път нямах никакви проблеми с влизането в темата и с удоволствие се насладих на прекрасните снимки и увлекателния разказ! :D
http://da-gotvim-s-tillia.blogspot.com/
http://www.snimka.bg/?profile,albums

Истината е въпрос на гледна точка !
Изображение Изображение



Върни се в “Пътешествия в България и по света”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта