Неофобия

Кое е полезно и кое не? Вкусотии, вкусотии, но как да отслабнем?
Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1610
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 619 рецепти от Aliana
:: 2101 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Неофобия

Мнениеот Aliana » чет фев 19, 2009 5:19 pm

Неофобия


Неофобията , от лат. Neophobia, е страх от новото, непознати ситуации, нови изобретения или уреди, или нови, непознати хора.

Други наименования са каинофобия и каинолофобия.

Хора и животни, изпитващи страх от новото, биват наречени неофобици, в противоположност на неофили, обичащи новото.

Терминът се използва предимно в два случая:

1. При изследвания върху поведението на животни.
2. При изследвания на хранителните навици на хората.

Поведение на храненето

При наблюдение на мишки в лаборатория е установено, че мишки, при които още от най-ранна възраст е установена неофобия, живеят средно 599 дни. Тези, които са проявявали любопитство, са имали средна продължителност на живота 701 дни.
Най-дълго живялата неофобна мишка е доживяла 840 дни, докато при любопитните това са 1026 дни. Това се обяснява с повишеното ниво на кортикостероиди в клетъчната плазма на страхливите животни.

При хоратата бива говорено за неофобия, когато е налице нежелание към нови, непознати храни. За по-точно дефиниране на страха се използва Скала за хранителна неофобия (food neophobia scale, FNS). Чрез използване на Детската скала за хранителна неофобия (Child Food Neophobia Scale (CFNS), е установено, че в реалният живот на децата неофобията води до понижено и недостатъчно приемане на плодове, зеленчуци и белтъчини. Понижено в сравнение с връстници със здрави хранителни навици и поведение, и недостатъчно в сравнение с потребностите.
Това изследване и извлечените от него познания са от значение във връзка с постоянно нарастващият процент на деца и младежи с наднормено тегло, и здравословните последствия от това.


Превод от Wikipedia.de
www.facebook.com/artandhobby


tricky
готвач с точилка
готвач с точилка
Мнения: 40
Регистриран на: вт яну 13, 2009 10:35 pm

Мнениеот tricky » чет фев 19, 2009 7:10 pm

А имаш ли представа как се лекува подобно психично разстройство? Особено при много малки деца. Примерно под 5 години.

Възможно ли е голям процент от нас да са минали през лека фаза някаква, която се самолекува с разнообразна храна вкъщи?

А злоядството нещо подобно ли е?

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1610
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 619 рецепти от Aliana
:: 2101 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнениеот Aliana » чет фев 19, 2009 10:38 pm

Неофобия 2


Неофобията е нормална фаза в развитието на детето. Възниква на възраст от около 2 години и продължава до 5-6 година. Много деца първоначално отказват категорично много нови продукти. Причините за това са няколко:
1. Вкусовите възприятия и обонянието не са напълно развити. Това, което възрастните намират вкусно, децата в повечето случаи не могат да го усетят.
2. Отказът на нови храни е от част от вроденият защитен механизъм на детето. Новото може да бъде добро, но може и да е лошо, вредно отровно.
3. Детето започва да има съзнание и да изпитва страхове, съмнения, губи сляпото доверие и се формира самостоятелно.

За успешното преодоляване преодоляване на фазата на недоверие и окончателното и приключване, е нужно разбиране, търпение и желание за екпериментиране. Звучи парадоксално, но за да не бъде новото ново, трябва да стане познато, и то познато, свързано с положителни изживявания.

Насилие (асоциация с болка и безсилие), настояване (асоциация с безсилие) , заплахи (страх от следващия момент), уговорки (съмнения, недоумение, защо това се превръща в проблем), обещания за награди (като е добра тази храна, защо е факта, че ще я изям, е достоен за награда???), водят до обратният резултат – детето се чувства потвърдено в страха си и недоверието му се засилва. Даже и да прояде определени храни, то то го прави от страх, от лоялност към майката (бащата, бабата) и е постоянно в конфликт със себе си. С времето или развива погнуса към даденото ястие, или развива още по-дълбоки разстройство, а даже и травми. За насилвани деца, уговаряни деца, времето за хранене се превръща в мъчение, и ежедневието е белязано от скрит страх в очакване на следващото хранене.

Най-добри резултати, както във всички други области на живота, дава личният пример.
Дръжте нарязани плодове и зеленчуци в близост до детето. Така те стават част от нормалното му обкръжение. Взимайте спокойно по едно парченце, отхапвайте го, смеейки се, дръжте се нормално и непринудено. Детето учи от родителите си. Виждайки (и разбирайки) безобидността на дадена храна, детето с времето я приема, когато вкуса му е узрял за нея. Но ако детето 4-5 години не е виждало например банан, няма да го приеме, само защото вие с охота го захапвате. Хранителните навици в семейството са решаващи и определящи.

Немската поговорка “Каквото селянина не познава, не го и яде!” е груба, но вярна. Деца, израстнали в хранителна “изолация”, в семейства, където има еднообразно хранене, рядко развиват вкусови предпочитания към нови храни. Каквото не се консумира от родителя, не се консумира и от детето. А много от нещата, консумирани от родителя, не са добри за детето. Така че неговите възможности за подбор на храна са много ограничени.
Може да се каже, че детето консумира около половината от храните на родителите си. Ако за тях това са ориз, грах, картофи, домати, то за детето са само ориз и картофи, Но ако за тях това са много и разнообразни храни, за детето има много по-голям избор.

Дайте му възможност, да се запознае с храната. В това е включено виждането, пипането, размазването между пръстите, проучването на “държанието” на продукта при удар, хвърляне, блъскане, мазане. Температурата, текстурата, консистенцията – за детето всичко е важно. Чак тогава се стига до вкусването. И често вкуса не отговаря на зрелостта на вкуса. Така че детето не харесва дадена храна, но НЕ изпитва страх от нея и с времето ще я прояде.
Не драматизирайте отказите на детето, не ги приемайте лично. Не губете мотивация. На мястото на всеки отказан продукт, предлагайте нов, не на момента, а след часове, когато детето е забравило.
Предлагайте храната периодично, на всеки няколко месеца. Не губете търпение и не допускайте да се създава лошо настроение на трапезата – това е най-важното, насладата от храненето и асоциирането на храната с положителни емоции.


Източник:

http://www.forum-ernaehrung.at/cms/feh/ ... 5603172088


преразказано от мен.
www.facebook.com/artandhobby



Върни се в “Здравословно хранене и диети”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост