Интересни случки от живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
BABY
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 494
Регистриран на: пет юни 13, 2008 9:46 am
:: 457 рецепти от BABY
:: 1598 снимки от BABY
Местоположение: ХАСКОВО
Контакти:

Интересни случки от живота

Мнениеот BABY » вт май 12, 2009 12:46 am

Всички имаме и весели,и тъжни случки.А и то непрекъснато се случва по нещо.Ако някой иска може да сподели тука.
Ето една от мен като за начало :D Тя хич не е смешна,ама на мен сега ми е смешно.Та,моята дъщеря като беше на 2 год,нещо се беше разболяла.Кашляше.Купувам аз хапчетата/бромхексин за деца/и ги държа далече от нея.Но една вечер и давам да пие и уж ги оставям на такова място ,че да не може да ги вземе.Отивам в другата стая аз да и оправя количката за куклата.Най-много 5-10 мин. да ме е нямало.Как ги е взела-незнам.Като отивам,какво да видя? :o Седнала тя на земята,отворила си ги/бяха в шишенце/,и какво мислеите че прави?Дъвче си ги като бонбони :( .Добре че навреме съм отишла.24 хапчета беше сдъвчила.Оттам в болницата,промивки и така.Викам и :-Не ти ли горчаха бе?Тя вика-нееее :)
още една ще ви разкажа утре.
Не говори каквото знаеш,но знай винаги какво говориш!!


Потребителски аватар
Pavel
шеф на кухнята
шеф на кухнята
Мнения: 889
Регистриран на: нед авг 05, 2007 11:04 am
:: 26 рецепти от Pavel
:: 393 снимки от Pavel
Контакти:

Мнениеот Pavel » чет май 14, 2009 2:13 am

Интересно предложение - наистина всеки има какво интересно да разкаже, според мен ще бъде забавна тема :)

Ето и една случка от моя живот, която много обичам да разказвам и всеки път ми става смешно като се сетя.

Бях съвсем млад и неопитен (19 г.) и отивах на първото ми интервю за работа. Фирмата където отивах беше престижна, а длъжността - точно като за мен, наистина исках да се представя добре. Първо почти успях да закъснея, т.е. пристигнах 2 минути преди срещата, имах късмет че намерих къде да паркирам.
Поканиха ме в една от конферентните зали - огромна маса и луксозни столове около нея. Сядам аз на един стол и усещам колко съм нервен... ужас :) Освен това седя на ръба на стола, в поза която направо крещи "притеснен съм!". В този момент решавам да седна по-удобно, да се отпусна поне малко, за да не изглеждам толкова шашнат колкото съм. Облягам се назад и изведнъж усещам, че стола е счупен - почти паднах по гръб... Изправям се, намествам се на друг стол (много внимателно), обаче стреса така ме развълнува, че предишното ми притеснение се умножи по 10! Добре поне, че бях сам..
Съвсем малко след това влязоха хората с които си говорих, някакси интервюто мина по-добре от очакваното и след 2 дни ми се обадиха дори с по-добро предложение от първоначалната оферта. Работих там повече от 3 години. Вече имам по-различно отношение към живота, но винаги внимавам на какво сядам... :) Само като си представя, че ако бяха влезли точно в момента в който падах от стола... е това щеше да бъде запомнящо се представяне :)
Aut viam inveniam aut faciam

Потребителски аватар
tsura_78
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 616
Регистриран на: пет окт 24, 2008 10:59 pm
:: 50 рецепти от tsura_78
:: 77 снимки от tsura_78
Местоположение: MADRID и Плевен

Мнениеот tsura_78 » чет май 14, 2009 11:51 am

Ето и моята история,която като ми се случи не ми беше до смях... :(
Преди време решихме с моя мъж да отидем до една река,той е запален риболовец а аз много обичам да цопкам във водата..Отиваме на една река която се пълни от един язовир.Осавихме колата на единият бряг и мъжа ми се зарежда да лови пъстърва.Аз си запретнах карчулите защото водата беше почти до кокалчето и гледам около мен едни големи риби се заклещват в камъните.Като се наведох и хоп-почнах да ги ловя с ръце.Показах я на мъжа ми и той естественно хвърли въдицата и се намъкна с мен във водата.И почнахме да ги вадим една след друга от водата и да ги слагаме на брега/НЕ където ни е колата/И така се унесохме че по едно време аз се оглеждам и виждам че водата ми е до коленете,и за секунди започна да се вдига с ужасна скорорст.Започна да се чува едно страшно боботене на вода,и осъзнах че водата започва да залива камъните и нас заедно с тях./Ние незнаехме че точно определен час се отваря язовира за да се пълни реката/.И като писнах....,лошото беше че бяхме далече от брега на който беше колата ни,и викам на мъжа ми да се изнасяме бързо/аз немога да плувам/ :/ а той ми вика-"Събирай рибата" :? :? :shock: А аз като луда че ще се удавя му казвам " ти луд ли си бягааайй".Вкопчих се в него като пиявица и не смея да го пусна,а с другата ръка/добре че се сетих/си държа джоба,че там беше ключа на колата.Докато успеем да се измъкнем водата ми беше стигнала раменете.Но не спирам до тук :/ На брега на който ни беше колата има много камъни стръмни-трябва да ги изкачиш за да стигнеш до равното.Така ми трепереха караката,че неможех да се кача,драпам като коте нагоре.И поедно време като взех да се плазгам надолу...ужас си викам пак във водата,но успях да спра.Изподрах се на камъните и носих синините поне 1 месец.
Няма да ви казвам как сме пътували в колата,след като ни бяха мокри дрехите....той е мъж и се съблече,аз си махнах панталона,добре че ни ни спря полиция...
Та така с мойто приключение,и до ден днешен не стъпвам на това място....
Изображение

"Осъзнай, че ти си отговорен за собственото си щастие, затова прави неща, които те правят щастлив!"

Потребителски аватар
mimsi
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 427
Регистриран на: пет дек 05, 2008 9:55 am
:: 26 рецепти от mimsi
:: 158 снимки от mimsi

Мнениеот mimsi » чет май 14, 2009 12:50 pm

Цуре,със сълзи се смях на твоята история!На работа съм и едва сдържам смеха си при влизането на хората.Представям си уплашената ти физиономия (защото и аз имам страх от вода) и избухвам в смях! :D


Потребителски аватар
mimsi
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 427
Регистриран на: пет дек 05, 2008 9:55 am
:: 26 рецепти от mimsi
:: 158 снимки от mimsi

Мнениеот mimsi » чет май 14, 2009 1:11 pm

Аз изпитвам ужасен страх от всякакви летящи и пълзящи насекоми.Имам не една и две истории на тази тема.
Преди доста години в една лятна вечер бяхме една компанийка на една вила.Гледахме филм на ужасите.Наистина беше много страшен филма.Докато другите бяха впили очи в екрана и настръхнали в очакване на това какво ще се случи,аз неотделях поглед от една нощна пеперудка,която кръжеше около лампата над мен.В един момент горката гадинка зашеметена от въртенето,падна в скута ми.Аз нададох кански писък.Другите наскачаха и започнаха също да крещят,дори и мъжете!Настана суматоха!Когато разбраха от къде идва всички започнаха да викат по мен.А докато се успокоят филма свърши! :P

Потребителски аватар
reni55
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1188
Регистриран на: ср юни 25, 2008 7:49 pm
:: 227 рецепти от reni55
:: 321 снимки от reni55

Мнениеот reni55 » чет май 14, 2009 1:12 pm

Сещам се за една смешна случка - както при Цура, свързана с риболов.Аз от малка ходя по водоеми за риба и ми доставя огромно удоволствие!Та преди 4г. когато имаше обилни валежи - имаше голямо наводнение в Ихтиман, отиваме на язовир Искър след Щъркела, с още едно семейство.Толкова много беше валяло, че трябваше да оставим колата и да ходим пеша.Земята беше като блато.За да стигнем до язовира трябваше да минем през някакво картофено насаждение (то всичко май беше изгнило).Аз нали съм над 100кг, вървя последна и започнах да затъвам,отначало до глезени,но после.......все повече и повече!!!
Започнах да крещя с все сила на мъжът ми - "Къде ме доведе в това блато....Искаш да се отървеш ли от мен...." Стана голямо шоу за рибарите!Захвърлиха въдици и всички гледаха към мен как безпомощно затъвам и се смееха! А аз такъв ужас изпитах от своята безпомощност....Затънах до колене и в тинята си загубих новата чехличка....През цялото време си крещя...."Помощ,помощ....викайте кран да ме изтегли..." Мъжът ми не му държеше да се изсмее, а само се подсмихва.....и когато дойде до мен ми вика "Спокойно, кран до тук не може да дойде"!!! А аз си представях вече , че ще съм до шията в тази тиня докато дойдат спасители да ме измъкнат!!! Мъжът ми ме издърпа и се върна да ми търси чехличката - намери я !!! А на мен от страх за живота краката ми се огъваха и не можех да ходя.....
Мястото беше толкова тинесто, че не можахме да си разпънем столчетата за да поседна.....След около 30 мин. всичко ми премина - и страх и яд! Приятелите ни не смееха да шукнат през това време - видяха колко съм уплашена. Та като ми размина - ПАДНА ГОЛЯМ СМЯХ!
И до ден днешен когато ходим за риба на язовира започваме да се смеем на моето приключение!

Потребителски аватар
desislava76
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 420
Регистриран на: ср яну 07, 2009 10:55 am
:: 92 рецепти от desislava76
:: 29 снимки от desislava76
Местоположение: Географски център на България

Мнениеот desislava76 » чет май 14, 2009 1:20 pm

Всички сте имали страхотни приключения.Най- много се посмях с историйката на Рени.
Изображение

Потребителски аватар
mimsi
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 427
Регистриран на: пет дек 05, 2008 9:55 am
:: 26 рецепти от mimsi
:: 158 снимки от mimsi

Мнениеот mimsi » чет май 14, 2009 1:38 pm

Друга история!
Отново лято.Ходих с децата на гости на село при баба и се връщаме.Шофирам си аз колата,децата отворили прозорците.По едно време влиза една пчела.Аз започвам да викам:"Убийте я!Убийте я!"децата свалят чехлите от краката и започва едно тупане из колата.Аз неотделям поглед от пътя,защото вече сме на главната улица в централната част на Ловеч.Часът е около 17.00 и е доста натоварено.Децата казват:"Спокойно убихме я!".Да обаче в следващия момент виждам гадинката да лази по крака ми.Едва ли можете да си представите какво последва!Скочих с двата крака на спирачката,ръчна,колата се заковава на място,отварям вратата и изскачам.В следващия миг до ушите ми достигат писъци от спирачки и клаксони и виждам суматохата зад мен!Колегите-шофьори започнаха да мятат с ръце и да ме псуват :( Окопитих се много бързо и викнах:"Какво ми свириш бе?Искаш да ме ужили пчелата ли?"Качих се в колата,а децата умираха от смях!Вече година разказват историята наляво и надясно!

Потребителски аватар
BABY
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 494
Регистриран на: пет юни 13, 2008 9:46 am
:: 457 рецепти от BABY
:: 1598 снимки от BABY
Местоположение: ХАСКОВО
Контакти:

Мнениеот BABY » пет май 15, 2009 12:31 am

Oх,уморихте ме от смях бе хора :D :P
Сега да ви разкажа какъв рев му ударих аз пък :D за едно колело :P .1991 год.с едни приятели отиваме на екскурзия до Кишинев,Молдова.Запознахме се на една бензиностанция с един молдовец,той се оказа шеф в полицията,ама това както и да е.Вечерта сме у тях на гости и си приказваме-къде на български,къде на руски,ама се разбираме.И викам аз-къде се продават колела,че искам да купя на сина.Тука в БГ,само балканчета,ама и по това време ги нямаше нещо.Едвам с триста зора намерихме.После ходихме до Одеса и вече ще се прибираме в България.Качваме колелото на багажника отгоре,завиваме го хубаво и тръгваме.Пристигаме на границата и митничаря като видя че е колело вика-сваляйте го.Ами сега?Аз едвам го намерих,на сина колело съм обещала и сега да го оставя тука ли?Молих се,ама-не.Ама и колелото не сваляме.Викам си аз,няма пък.Ще седя тука ,няма да свалям колелото и каквото това.Идва мъжа ми и вика да го сваляме и да тръгваме.И аз тогава като ревнах-няма,викам да пипате колелото.Хълцам аз настрани и не се махам.Митничаря 2-3 пъти дойде,да сваляме колелото,аз рева и се моля да ни пусне и най-накрая ни пусна :P .Явно ни съжали,знам ли :D .Перипетиите не свършват до тук обаче.Минаваме Румъния,влизаме в България през Силистра към 7 вечерта.Почти се е стъмнило.Ще минаваме през Ришки проход-да,ама не.Загубихме се :D Оттука ли беше,оттам ли беше,тръгнем по един път,ама не е тоз и накрая спряхме,изкарахме ноща там и на другия ден по светло се прибрахме.Големи емоции бяха.А с тези молдовци още си подържаме връзка :D !!И сега с приятелките се шегуваме- като има някаква работа за оправяне викам-спокойно бе,като дойда и като ревна там,работата ще се оправи :D :D :D
Не говори каквото знаеш,но знай винаги какво говориш!!

Потребителски аватар
reni55
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1188
Регистриран на: ср юни 25, 2008 7:49 pm
:: 227 рецепти от reni55
:: 321 снимки от reni55

Мнениеот reni55 » пет май 15, 2009 9:07 am

Много весела темичка! Смяла съм се през сълзи.....

Сега ще ви разкажа още една историйка.
Баща ми (лека му пръст) беше летец в Гражданска авияция и членовете на семейството имаха право един път годишно на безплатен полет по избор.Годината е 1973.Той замина за Кайро за 3 месеца - да изпълнява техни вътрешни полети и понеже само аз можех да излизам извън Бг (майка ми и сестра ми работеха към МНО) ми каза ако си уредя документите да отида при него.Аз нали съм си инат и си уредих бързо задграничния паспорт.Помня, че беше петък сутринта когато отидох в Египетското посолство за виза, а чартърният полет до Кайро беше в събота.Та в посолството ми казват - Елате другата седмица!!!
-Как така? Искам виза още днес, че утре пътувам.Не мърдам от тук докато не си получа визата!
Служителят ме изгледа мнооооого странно и ми каза да го изчакам.След малко се връща и подсмихвайки се ми каза да отида следобяд за визата.
Както и да е, пристигнах в Кайро на летището и гледам да видя баща ми да ме чака....ама го няма.Той си пуснал мустак и бая почернял та се слял с арабите, а аз не го познах.....
Той си ходеше на работа и почти нямаше време за мен.
Бяхме в хотел Хилтън - тогава за пръв път видях климатик.
Хотелът имаше едни много големи и внушителни стълби по които слизах към ресторанта за закуска.Една сутрин слизайки по стълбите се спънах 3-4 стъпала преди края и така се претърколих.....Пиколото се втурна да ми помогне да стана, а аз умрях от срам! В един от свободните си дни баща ми ме заведе до пирамидите.Слезнахме от таксито и видях цяла колона от камили - наредили са се както такситата.....Всеки камилар ти предлага услугите си.Мен ме е страх да се кача на такова животно и не исках, но един камилар беше много досаден и вървеше до нас и нещо ни говореше....и камилата му МЕ НАПЛЮ !!! ГАДОСТ !!!
Да ви кажа какво ме учуди там - на сука (техния пазар) много търговци говореха руски език! Имаше една улица цялата със златарски магазинчета - витрините голями и целите със златни експонати.....толкова много злато на едно място....беше ми много интересно.Ходихме и до музеят на Тутанкамон - експонатите токущо се бяха върнали от Англия и повечето още бяха опаковани, но видях златната колесница - голяма красота!!!!
По-късно ще ви кажа още една интересна случка пак свързана с пътуване.....



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта