Известни личности

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » вт май 11, 2010 7:34 pm

И вси славяни книги да четат :D :thumup:


Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » вт май 11, 2010 7:47 pm

Никола Тесла – загадъчният изобретател
Да се родиш точно в полунощ на 9-ти срещу 10-ти юли през 1856 година по време на гръмотевична буря явно може да предначертае житейския ти път. На територията на днешна Хърватия (тогава част от Австро-Унгария) в семейството на православен свещеник се ражда един от най-великите визионери в историята на човечеството.

Интересни факти
Майката на Тесла е била етническа сръбкиня. Това е една от причините ликът му да е на сръбските банкноти.
Никола Тесла пристига в САЩ единствено с дрехите на гърба си и с писмо от предишния си работодател адресирано до Томас Едисън, което гласи: „Познавам двама велики мъже. Вие сте един от тях, а това младо момче е другият.”
Тесла твърдял, че спи по 2 до 3 часа на ден. Сър Исак Нютон също твърдял, че спи по 3-4 часа на ден.
Едисън предлага на Никола $50.000 награда, за да подобри някои от идеите му. Тесла успява, но Томас Едисън отказва да му даде парите с думите „Не разбираш ли от американски хумор?”
Тесла открива Рентгеновото лъчение 4 години преди Вилхелм Рентген да се акредитира за същото откритие.
Въпреки, че Тесла демонстрира изобретението на радиото през 1893 и получава патент за него, Патентното ведомство му го отнема и го възлага на Гулиелмо Маркони. Причината е, че Томас Едисън и Аднрю Карнеги инвестират огромни средства в Маркони. През 1943 година Върховния съд на САЩ поправя грешката на историята и връща патента на законния му собственик Никола Тесла, който умира в мизерия и беднотия година преди това.
Дж.П. Морган инвестира $150,000 в Никола Тесла за изграждането на гигантски радио предавател, но след като разбира, че Тесла прави опити за безжично пренасяне на енергия, отказва да инвестира повече.
Приживе Тесла е бил предимно осмиван. Хората въобще не са успявали да разберат загадъчните му идеи. Дори е послужил за основа на няколко комикс героя. Действително Тесла е имал редица странности. Бил е микрофоб и постоянно е чистил приборите си със салфетки. Никога не е отсядал в хотелска стая или етаж, чийто номер се е делял на три. Имал е силна обсесия от перлени обици.
Цитати от Никола Тесла

„Идеята ми дойде като светкавица и след миг се разкри истината.”

„Ако Едисън трябва да открие игла в купа сено ще започне като сортира всяка сламка една след друга. Явно не знае, че с малко теория и изчисления ще спести 90% от нужното време.”

„Не мисля, че има друго такова чувство като това, което минава през сърцето на един изобретател когато открие идеята.. тази емоция кара човек да забрави храната, съня, приятелите, любовта, всичко..”

„Нека бъдещето разкаже истината и оцени всеки в съответствие с неговите постижения. Настоящето е тяхно. Бъдещето, за което съм работил целия си живот, е мое.”

„Винаги съм бил на крачка преди моето време.”

lu4a
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 387
Регистриран на: ср сеп 30, 2009 2:22 pm
:: 21 рецепти от lu4a
:: 470 снимки от lu4a
Местоположение: пещера

Мнениеот lu4a » вт май 11, 2010 10:50 pm

Edith Piaf (Edith Giovanna Gassion)

19 декември 1915 - 11 октомври 1963
Псевдонимът и е La Môme Piaf, което означава Малкото врабче.
За нея един от приятели й казва:
"Нейният живот беше толкова тъжен, че разказът за него е почти неправдоподобен - толкова е красив."
Тя е една от най-обичаните френски изпълнителки, която е на върха на успеха си малко преди и по време на Втората световна война.

Детството си прекарва в изключителна нищета.Изоставена от майка си,малко след раждането,тя е поверена на грижите на баба си по бащина линия,която е съдържателка на публичен дом(на някои места се твърди,че е готвачка в публичен дом).
От третата до седмата си година Едит е сляпа.Като легенда се твърди,че възвърнала зрението си, след като жените от публичния дом на баба й отишли на поклонение на Св.Тереза от Лизьо.
След това тя живее известно време с баща си, известен пътуващ цирков артист и алкохолик и когото напуска на 15г., след което започва да пее по парижките улици.

Малката Пиаф е открита за парижката публика през 1935г.от собственик на кабаре “Жернис”, , мафиота Лиу Лепле(Louis Leplée) именно на улицата .Той убеждава Едит да пее на сцена, въпреки силното й притеснение. Той измисля псевдонима й- La Môme Piaf (Малкото врабче), който става сценичнто й име и я кара да излиза на сцената облечена в черно – стил, който се превръща в нейната запазена марка. Още първото изпълнение на Едит става истинска сензация. Първият й запис е произведен същата година.Започва да се движи в нова среда. Запознава се с известни личности като актьора Морис Шевалие (Maurice Chevalier) и поетът Жак Буржеа (Jacques Borgeat). Скоро след това Лиу Лепле е убит, Едит е обвинена в съучастие, но е призната за невинна.

Едит пише най-емблематичната си песен - La Vie en Rose, по време на немската окупация през Втората световна война. В този период певицата се радва на огромна популярност. След войната Едит прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка, което й спечелва световна известност.
Тя е човекът, подпомогнал кариерата на Шарл Азнавур,неин верен приятел, като го взима със себе си на турнета във Франция и САЩ.

На 17 ражда дъщеря(Marcelle) от един от многобройните си любовници, която умира през 1935г на две годинки.

Голямата любов в живота на Пиаф, боксьорът Марсел Сердан (Marcel Cerdan), загива трагично през 1949г.в самолетна катастрофа. С тази смърт започва един от най-черните периоди в живота не певицата-
пристрастява се към морфина.После започва да пие,надявайки се така да се освободи от наркотичната си зависимост.През 1952г. Едит сбъдва мечтата си за бляскава сватба като се омъжва за Жак Пилс.
През 1955 година Едит Пиаф се завръща триумфално като прави концерта на живота си на най-прочутата парижка сцена – зала “Олимпия”. Въпреки здравословните проблеми ,които има гласът и е непокътнат.
В САЩ постига феноменален успех с гала концерта в “Карнеги хол”, ставайки първата вариететна певица гастролирала в тази крепост на класическата музика тогава.
През 1960 Шарл Дюмон написва най-големия хит на Пиаф, превърнал се в нейна емблема - "Non je ne regrette rien" (Не съжалявам за нищо). Тя изпълнява песента в началото на 1961 на сцената на “Олимпия”, а този концерт се превръща в един от най-легендарните за всички времена.
И докато Пиаф е на върха на славата си, проблемите ѝ с наркотиците и алкохола стават все по-сериозни.Но успява да се вземе в ръце и започва да се лекува. И оживява.След близо двегодишен период, през който Пиаф се оттегля от света в борба със зависимостта си ,излизайки от клиниката тя трябва да започне живота си отначало. От нулата...Останало й е само името.

Над четирисете Едит няма нито пари,нито приятели,нито любовници,нито здраве.Самоубийството е на една крачка разстояние.Но тогава се появява нейното спасение-Тео.Най-много от всичко болната и забравена от всички Едит иска да бъде обичана. И съдбата изпълнява желанието й...(През 1962г. се жени за двайсет години по-младия от нея Тео Сапаро.)

Едва на 47 години Пиаф умира от рак в Грас в същия ден, в който умира и нейният приятел Жан Кокто. Погребана е в гробището Пер Лашез в Париж.Римокатолическият архиепископ на Париж отказва да отслужи опелода (заради начина ѝ на живот), но въпреки това погребалното шествие на Пиаф привлича хиляди опечалени по улиците на Париж и на церемонията на гробището присъстват над 40 000 души. Шарл Азнавур си припомня, че шествието за погребението на Едит Пиаф е единственият случай след края на Втората световна война, когато движението в Париж спира напълно.

Не блести с красота,има отвратителен и деспотичен характер,пръска пари наляво и надясно,не понася самотата,живее ден за ден,сменя любовници като носни кърпички...и въпреки това тя не е просто най-добрата,тя е жената превърнала се в символ на цяла една страна,тя е жената която каза "Не,не съжалявам",тя е певицата прекосила цял свят с неповторимия си глас,с уникалния си талант.Тя е жената за която се пребори със смъртта-тя е тук и днес.По-велика от всякога.

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5397
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » вт май 11, 2010 11:22 pm

Да чуем отново тези незабравими песни:)
Обичам много френската музика:thumup:

<object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/rKgcKYTStMc&hl=en_US&fs=1&"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/rKgcKYTStMc&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object>

<object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/M5gpBncR8zI&hl=en_US&fs=1&"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/M5gpBncR8zI&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object>
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
gabi_2000
майстор с шприц
майстор с шприц
Мнения: 103
Регистриран на: ср юли 01, 2009 11:44 am
:: 4 рецепти от gabi_2000
:: 38 снимки от gabi_2000

Мнениеот gabi_2000 » ср май 12, 2010 7:29 pm

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.
Изображение

Потребителски аватар
gabi_2000
майстор с шприц
майстор с шприц
Мнения: 103
Регистриран на: ср юли 01, 2009 11:44 am
:: 4 рецепти от gabi_2000
:: 38 снимки от gabi_2000

Мнениеот gabi_2000 » ср май 12, 2010 7:33 pm

Това стихотворение най-много ми харесва
ОБИЧАМ ТЕ


Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

ПРОСТИ!


Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга -
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега...

Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч -
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.

И щастие възможно беше,
възможно беше - не мечта!
Самичък бог над нази бдеше...
А днес - най-черна самота.

Последен път... минути бързи...
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках... късно бе, уви!

Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай - добре си отмъстена,
душа невинна, - и прости!

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Оскар Уайлд

Мнениеот BRIDA » съб май 15, 2010 3:52 pm

Оскар Уайлд
ИзображениеОскар Уайлд (Oscar Wilde) е ирландски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е хвърлен в затвора по обвинение за „долна непристойност“ заради хомосексуалното си поведение.

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, роман и др.

Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:

* Колко е важно да бъдеш сериозен (1895)
* Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
* Идеалният мъж (1895)
* Жена без значение (1893)

Пише и издава също два сборника с приказки — „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.

Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му.

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден.................

Потребителски аватар
remiva
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 826
Регистриран на: съб окт 24, 2009 2:35 pm
:: 23 рецепти от remiva
:: 103 снимки от remiva
Местоположение: Варна

Мнениеот remiva » съб юни 05, 2010 11:52 pm

Велики личности от Българската история: Цар Симеон Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. Вероятно е роден през 864 г. Син е на княз Борис I.Симеон получава началното си образование в Плиска, а после отива да учи в Константинопол (ок. 878 г.).Цар Симеон I застава на трона на България, след като брат му Владимир Расате е свален от власт през 89...3. Той е третият син на княз Борис I и е получил образованието си в престижната за времето си Магнаурска школа в Константинопол. Баща му оставя трона на Владимир, но синът прави сериозни опити да върне езичеството във вече официално християнизираната държава, и това налага свикването на специален събор в град Преслав. На него Симеон е провъзгласен за владетел, а по религиозни и чисто стратегически причини столицата се мести от Плиска в Преслав. Освен това българския става официален език в богослужението. Владимир Расате е детрониран и ослепен по нареждане на баща си. По късно е удушен в килията си по заповед на Симеон.Външна политика893г. - 904г.След преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894 г. Симеон първоначално се опитал да реши въпроса по мирен път, но след като видял, че не това няма да стане се възползвал от изтичането на 30-годишния мирен договор и нахлул с войската си в източна Тракия. Това било повече демонстрация на сила, отколкото началото на сериозна война. След това в северна България от североизток нахлуват маджарите. Българският владетел бил принуден да започне преговори с византийците, но в процеса на преговаряне разгромил маджарите и с това военните действия срещу Византия били подновени. През лятото на 896г византийците били разгромени при Булгарофигон, което ги принудило да търсят мир.През 904г арабски пирати, водени от Лъв Триполит, нахлули в Солун, плячкосали го и отвели много от жителите му в плен. Симеон видял възможност да завладее града и да го насели с българи. Византийците успели да откупят града, но с цената на връщането на тържището обратно в Константинопол. Симеон получил териториални отстъпки в Тракия и Македония, като границата между двете държави минавала на 20км от Солун. Данни за последното се извличат от Наръшки надпис, датиращ от същата 904г.913г. - 927г.На 11 май 912г. починал Лъв VI Философ и престолът бил зает от брат му Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багренородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и следователно Симеон обсадил Константинопол. През юни 913г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик. Той сключил мирен договор със Симеон според който българският владетел е удостоен с титлата цар и с уговорката за бъдещ династичен брак между Константин и една от симеоновите дъщери. С това Симеон целял да стане василеопатор (настойник на императора) и да има законно право да се намесва в управлението на Византия. Но бил извършен нов държавен преврат от майката на Константин VII, императрица Зоя. Тя анулирала договорите подписани със Симеон, а с това и уговорения брак.В отговор на това, през 915г Симеон нахлул в Тракия и опустошил Одрин.На 20 август 917г близо до река Ахелой българите постигнали велика победа над византийската армия. Погромът бил пълен, дори и според византийските хронисти (Скилица, Лъв Дякон). Тази битка оставила траен спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите”). Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че гъби сражението побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти. Там отново били разбити в една нощна битка. Пътят към столицата бил открит, но Симеон решил да отстрани краля на Сърбия Петър Гойникович, който водел анти-българска политика и на негово място поставил протежето си Павел Бранович."Златен век" на българската писменост и култураВъпреки големите си успехи във външната политика, отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и във вътрешно-държавното управление. Преслав бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол.В него били “Златната” църква и тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата била поставена представката “велики”. Дори в една хроника от ХI век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години. Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на XIXв.), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.
Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци в Българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията "Златоструй" и Два Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1073, а вторият - от 1076г.). Жанровете, в които литературоведите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химнографически произведения, поезия, хроника, летопис, исторически разказ. Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо в себе си и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които нямаме запазени произведенияУправлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище не културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепил властта си вътре в държавата и провел една изключително стабилна вътрешна политика. Било постигнато политическо, религиозно и културно обединение. Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането й под ромейско владичество през 1018г. Независимо от този факт Симеон I остава в българската история с прозвището “Велики”, а управлението му с определението “Златен век” заради териториалното разширение до което довежда България и заради културния разцвет на страната, невиждани до този момент.
Това, което не ме убива, ме прави по-силна.

Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » нед юни 06, 2010 2:05 pm

Бил Гейтс
Уилям Хенри Гейтс III (по-известен като Бил Гейтс) е американски програмист и бизнесмен, съосновател на компанията „Майкрософт“. Днес притежава около 1,1 милиарда от акциите ѝ, което се равнява на около 41 милиарда американски долара и е около 10% от основния капитал на фирмата.
Бил Гейтс е роден на 28 октомври 1955. Семейството му е заможно и има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката - неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат. Гейтс показва своите възможности още в началното училище, където изненадва преподавателите си със своите научни познания и особено с математическите си възможности. Родителите му виждат неговия талант и решават да го пратят в частното училище „Лейксайд“, като искат той да развие своята заложба там. Тази тяхна стъпка има голямо значение за Бил Гейтс, защото именно там той се среща за първи път с компютрите.
През 1968 година преподавателите в „Лейксайд“ решават да запознаят учениците си с компютърната материя. По това време компютрите били доста големи и доста скъпи за финансовите възможности на едно училище. Компютърът, който се намирал в „Лейксайд“, бил „DEC PDP-10“, собственост на General Electric.
Бил Гейтс, Пол Алън и няколко други ученика от „Лейксайд“ (много от тях по-късно са назначени в „Майкрософт“ за програмисти) веднага станали неразделни с компютъра. Те стояли в залата, в която се намирала машината, цели дни и нощи, като пишели програми, четяли компютърна литература и правели всичко, което да увеличи познанията им в компютърната наука. Но това скоро започнало да им създава проблеми — те не пишели домашните си работи, понякога не влизали в час и прекарвали цялото си свободно време пред компютъра в сградата на училището. (Имало точно определено време, което се давало от дадена фирма, през което даден компютър можел да се използва от училището - учениците
В края на 1968 в Сиатъл била създадена „Компютър Сентър Корпорейшън“. Тази фирма предоставила на училището още време, през което може да се използва компютърът. Но скоро това ѝ донесло проблеми, защото учениците започнали да тестват сигурността на системата, като по този начин предизвиквали нейното забиване няколко пъти. Те дори променяли файла, който показвал колко време оставало на училището да използва компютъра. Именно заради това Computer Center Corporation прекъснали достъпа за няколко седмици.
През 1968 Бил Гейтс и Пол Алън основали Лейксайд Програмърс Груп. Те искали да намерят начин да използват компютърните си умения в реалния свят. Тяхната първа възможност била резултат от причината, заради която били изхвърлени от списъка на „Компютър Сентър Корпорейшън“. Компанията видяла, че има доста пропуски в сигурността и стабилността на системите си и затова решила да наеме Бил Гейтс и приятелите му да тестват сигурността на системите, а като отплата щели да получат неограничено време, през което можели да използват училищния компютър.
През 1969 „Компютър Сентър Корпорейшън“ започнала да изпитва финансови проблеми, като фалирала през март 1970. Затова „Лейксайд Програмърс Груп“ трябвало да намерят друг начин да си осигурят още време, през което можели да използват компютъра. Младите ученици искали да намерят начин да продължат да развиват таланта си. Възможността им дошла с „Информейшън Сайънс Инкорпорейтид“, които наели учениците да направят разплащателна програма. Като награда им се предоставя още време за ползване на училищния компютър и за първи път получават доходи.
Същевременно те работят и върху програма, която представлява училищен каталог. Младите програмисти търсели всяка възможност да изкарат някакви доходи от прогамиране. Още един техен успех бил с компанията TRW, която наема Бил Гейтс и Пол Алън да оправят бъг в системата им, който бил подобен на този в „Компютър Сентър Корпорейшън“. От този момент те двамата започнали да се утвърждават като сериозни програмисти и вече искали да създадат своя собствена софтуерна компания.
През 1973 Бил Гейтс бил приет в Харвардския университет. Започнал да учи, но отново, както в Лейксайд, след като открил компютърния център в „Харвард“, забравил за учението. Бил и Пол поддържали връзка дори далеч един от друг. Те обсъждали често идеята да създадат своя компания. След края на първата учебна година в „Харвард“, през лятото двамата започнали да работят в „Хъниуел“. След края на лятото Пол Алън започнал все повече да настоява да създадат софтуерна компания, но Бил Гейтс не можел да бъде достатъчно сигурен в техния успех, за да прекъсне обучението си в „Харвард“.
През декември 1974 Алън бил на път към Гейтс, когато се спрял в един магазин. Това, което видял вътре, променило техния живот завинаги. На корицата на списание „Популар Електроникс“ имало снимка на „Altair 8800“ и заглавие под него „Първият комерсиален микрокомпютър“. Той занесъл списанието на Гейтс и те видели в този микрокомпютър своя голям шанс, знаейки, че той щял да има нужда от програми, с които да работи. След няколко дни Гейтс се обажда на MITS („Микро Инстрюментейшън Енд Телеметри Систъмс“), създателите на „Altair 8800“. Той им казал, че двамата с Пол са създали версия на BASIC, която може да работи на техните компютри. Това било лъжа, те дори нямали написан един ред с код, защото не притежавали „Altair 8800“, но MITS не знаели това и били доста заинтересовани от тяхното творение. Затова Бил и Пол започнали да работят върху BASIC, както били обещали. Съставянето на кода било поверено на Бил Гейтс, а Пол Алън подготвял емулация на „Altair“ на „PDP-10“. След осем седмици те били готови и Алън трябвало да отиде до MITS, за да тества творението им. Когато Пол сложил програмата в „Altair“, той за първи път се докосвал до този компютър. Ако емулаторът, който той бил направил, или част от кода на Гейтс не работела, тяхното начинание щяло да завърши с провал. За негова радост това не се случило, защото програмата работела перфектно. Първо компютърът извел съобщението „memory size?“ Пол въвел „7K.“ след това написал „Print 2+2.“ и за негова радост компютъра изписал „4“. MITS решили да купят правата върху BASIC от двамата програмисти.
В този момент Бил видял, че има доста големи възможности в софтуерния бизнес, и прекъснал обучението си в „Харвард“. Той и Пол Алън създали компанията „Майкрософт“ през лятото на 1975, когато Бил Гейтс бил едва на 19 години.
През 1977 г. ръководството на Харвардския университет удостоява Бил Гейтс с диплома „поради неговите особени заслуги“.
На 7 януари 2008 г. Бил Гейтс обявява намерението си през юли същата година да прекрати своите пълномощия като ръководител на корпорацията Майкрософт, като насочи дейността си в областта на благотворителността.
Последният за Бил Гейтс ден като ръководител на Майкрософт е 27 юни 2008 г. Въпреки това той не скъсва напълно с компанията — Гейтс остава председател на Съвета на директорите (но без изпълнителни пълномощия), ще се занимава със специални проекти, а също така остава най-големият притежател на акции (8,7 %) от Майкрософт.

Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » нед юни 06, 2010 2:13 pm

Алберт Айнщайн (на немски език Albert Einstein, [ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n]) (14 март 1879 – 18 април 1955) е немски физик теоретик от еврейски произход, живял и работил в Германия, Швейцария и САЩ, известен като създател на теорията на относителността и допринесъл значително за развитието на релативистката космология. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е "Светът такъв, какъвто го виждам" (The World As I See It, 1934).[1] През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект. [2]
Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. Той е един от инициаторите за създаване на държавата Израел.
През 1999 година американското списание Тайм го провъзгласява за "Личност на столетието", а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката.
Алберт Айнщайн надминава по мащабите на своята слава всички представители на науката в цялата история на човечеството. Неговото име е станало синоним на висок интелект и дори понятие за гениалност, а неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо. На името на Айнщайн са кръстени: единица за енергия, химичен елемент 99 в периодичната таблица на Менделеев, астероид, кратер на Луната и награда на мира.
Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия на 14 март 1879 година. Расте като затворено и необщително дете. Много негови изследователи твърдят, че прохожда и проговаря доста късно. Посещава католическо начално училище без особени "академични" успехи и не винаги прави разлика между християнското и юдейското учение. Когато е на 5 години, неговият баща му подарява компас. Алберт е дълбоко впечатлен и по-късно признава, че може би в този момент е осъзнал влечението си към науката и техниката. Обича да строи, включително огромни кули от карти за игра. На десетгодишна възраст започва да чете "Елементите" на Евклид и "Критика на чистия разум" на Кант. Тези и други научно-популярни книги формират неговия мироглед, показват увлечението му по математиката, пораждат недоверие към авторитетите и го научават да говори това, което мисли. По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето. Едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.
Тираничното отношение на учителите към учениците, подтискането на творческото мислене, зубраческата система, закостенялото и консервативно обучение по принцип създават много неприятно чувство у Айнщайн и той непрекъснато влиза в спорове със своите преподаватели. Поради това те го считат за безперспективен ученик.
През 1894 година бащата на Айнщайн фалира, семейството напуска Мюнхен, Германия и се мести в Италия - най-напред в Милано, а след това в Павия. Вместо да завърши гимназия, Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. Представя се блестящо по математика, но се проваля на изпитите по ботаника и френски език. Не го приемат. Той е едва на 16 години, но това е времето, по което започва да си задава въпроса, какво би видял, ако можеше да тича със скорост, близка до тази на светлината.
През 1896 година завършва средното си образование и кандидатства отново. Този път е приет. Отказва се от немското си поданство, за да не бъде повикан в армията. Завършва висше образование през 1900 година, а през 1901 получава швейцарско гражданство. Докато учи в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария, се запознава с бъдещата си жена Милева Марич, родом от Сърбия, която е единствената жена в специалност математика.
Чиновник в патентно бюро [редактиране]
Дипломата, получена през 1900 година, разрешава на Айнщайн да работи като професор по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 - 1902 Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 година. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.
През 1903 година се жени за Милева Марич, от която има двама синове - Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро интелектуален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата са силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.
1905 - чудодейната година на Айнщайн (Annus Mirabilis) [редактиране]
През 1905 година, едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят света. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. През 1905 година Айнщайн защитава докторат.
Научна кариера, научни теории и емигриране в САЩ [редактиране]

Алберт Айнщайн, 1921
След като напуска патентното бюро през 1909 година, напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 година става професор в Университета в Цюрих, а малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913 се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 заминава за Германия. От 1914 до 1933 година е директор на института по физика "Кайзер Вилхелм" в Берлин. През периода от 1912 до 1933 година е и гостуващ професор на Лайденския университет [3]. През 1914 година става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 година формулира и публикува друг свой основен труд - Общата теория на относителността.
Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от "парадокса на близнаците" в следния въображаем опит: единият от тях остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.
Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки - небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга.
След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ù брак. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.
Нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година. Айнщайн се отказва от немското си гражданство, напуска Германия поради преследванията срещу евреи и се установява в САЩ.Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.
В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна теория на полето и релативистката космология. През 1940 година получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в проекта Манхатън в Лос Аламос; за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от вестниците.
Умира на 18 април 1955 година от руптура на аортна аневризма.
Политически и религиозни възгледи за света [редактиране]
Уравнението на Айнщайн, изписано на кулата в Тайпей, Тайван през 2005 - световната година на физиката
Айнщайн счита себе си за дълбоко религиозен. Фразите му: "Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" и "Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности", отразяват неговата философия и вяра. Той не прекарва живота си в пост и молитва, но в същото време признава, че има вяра, която не може да се обясни с разума, и че има закони на природата, които чакат да бъдат открити. Своите възгледи за религията Айнщайн излага в списанието "Природа" през 1940 година в статия, озаглавена "Наука и религия".
По убеждения Алберт Айнщайн е пацифист, социалист, антифашист, ционист (в сферата на културата) и хуманист. Основният порок на капитализма според него е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че обезпечаването на правата на човека може да стане само при плановата икономика и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и олигархията. Изказва се в подкрепа на демократическия социализъм, който според него би съчетал запазване на правата на човека, социално равенство, планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният социализъм. През 1949 година в Ню Йорк публикува статията "Защо социализъм?".
Той е убеден пацифист, прекланя се пред Махатма Ганди и неговите методи на ненасилие. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за граждански права. Взима активно участие и в борбата против фашизма и нацизма. Съдейства на Еврейския университет в Йерусалим и на Израел през 1947.



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: MSNbot Media и 5 госта