Зимна приказка-стихове,разкази и снимки

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Зимна приказка-стихове,разкази и снимки

Мнениеот BRIDA » съб дек 12, 2009 2:31 pm

Една топла тема :) за зимни дни..........
Изображение
поетът "САМОЗВАНЕЦ" Тодор Чонов

ЗИМНА ПРИКАЗКА

И всичко беше някак просто:
вървяха двама през града
и сенките им се докосваха,
но не оставяха следа.

И зимата навярно щеше
сурово да ги раздели.
Неудържимо сняг валеше,
тъй както и сега вали.

Но тя внезапно се подхлъзна,
уплашено нададе вик.
За миг я хвана той и дръзна
да я целуне в този миг.

И глуповато се ослуша,
усетил луда топлина.
Свенливо между тях се сгуши
една премръзнала луна.

Снежинките ли тъй горяха
или изгаряха звезди.
Те тръгнаха, след тях вървяха
незаличими две следи.

А зимата току-що беше
разкрила свойте красоти:
снегът наоколо блестеше...
И оттогава - все блести. :love:
Изображение


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5397
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » съб дек 12, 2009 5:35 pm

Изображение

Има ли ДЯДО КОЛЕДА?

За онези, които вече не вярват в ЧУДЕСА...

През декември 1897 год. в редакцията на вестник "Ню Йорк поуст" се получава писмо от едно 8 годишно момиченце, което моли авторитетният вестник да отговори на въпроса:
"има ли наистина Дядо Коледа?"...


Дават писмото на един от най-опитните журналисти - Франсис П. Чърч. Той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена.
А вестник "Ню Йорк поуст" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 г. , когато спира да излиза.


Ето оригиналният текст на писмото
на Вирджиния О'Ханлън:

"Драги редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?"
Вирджиния О' Ханлън


Отговорът на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!!!
Твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа?
Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си престави всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най - могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това?
Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно...

Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния!
Нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце!...
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5397
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » нед дек 13, 2009 6:21 pm

НОВАТА ГОДИНА

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
krisi
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 350
Регистриран на: пет фев 20, 2009 5:12 pm
:: 75 рецепти от krisi
:: 323 снимки от krisi
Местоположение: Sveti Vlas

Мнениеот krisi » пон дек 14, 2009 10:05 pm

Ето една много хубава приказка за....

Приказка за Рождество Христово

Мило мое, сега ще ти разкажа най-хубавата и най-истинската приказка на света. Това е приказката за най-красивото и най-доброто Дете и за най-красивата и най-добрата девойка, и за техния приятел Данил.
Но защо се чумериш? Та нали всички деца са красиви и добри. Това са нашите земни ангелчета. Все пак това е нещо особено.
Девойката се казва Мария. Тя се е родила преди повече от две хиляди години, но е жива и днес. Тя е тук, в твоето сърце. Ако не вярваш, повикай я в молитва така: Пресвета Богородице, спаси нас! и ще почувстваш колко благо те милва тя.
А момченцето? Е, нека това засега да бъде тайна.
А знаеш ли кой е Данил? Това е този малък тъжен пастир, който е свирел толкова хубаво на кавал, че и овцете и агънцата са го слушали. Само едно малко палаво агънце не е обръщало внимание на това и се отделило в гората. Заради това и Данил е бил тъжен.
Но виж ти чудо! Той видял в сумрака прекрасна девойка на магаре и човек в чийто очи искряла доброта и праведност. Това били Пресвета Дева Мария и нейният защитник Йосиф.
На Мария наистина й трябвала защита, защото нямала никакъв близък. А с нея се случило нещо невиждано и нечувано, най-голямото чудо на света.
Но за това ще ти разкажа по-късно.
Един лош цар издал заповед за преброяване на населението. Затова Пресвета Дева Мария и праведният Йосиф тръгнали за своето родно място Витлеем.
Вървейки през гората те видели едно премръзнало агне и го взели със себе си. На влизане във Витлеем, те срещнали младия Данил. Като видял, че той е тъжен, Йосиф извадил палавото агне от пазвата си и му го дал.
Данил благодарил на своите нови приятели и ги попита накъде са се запътили в тази студена нощ. Тогава Йосиф му казал, че отиват във Витлеем да потърсят място за нощувка.
- О, трудно ще намерите сега свободна стая, защото селото е препълнено с хора заради преброяването. Ако не намерите къде да се настаните, там при онова голямо дърво има един обор. Сега той е свободен, - казал Данил и се сбогувал със своите нови приятели.
И наистина, Пресвета Дева Мария и Йосиф напразно търсили място във Витлеем, където да се настанят. Но за тях не се намерила нито една свободна стаичка в цялото село.
Пресветата Дева била много скромна. Затова тя помолила праведния Йосиф да отидат в обора, който им показал малкият овчар Данил.
Пътят до обора бил осветен по-ясно отколкото през деня. Никога звездите не са блестели така, както през тази нощ! Но една от тях била по-светла и по-чудна от всички останали.
Това е била нощта в навечерието на Рождество. На Пресветата Дева й предстояло да роди.
Всичко било чудесно и в тази тишина тя започнала да си спомня как когато била на три години, нейните прекрасни родители Йоаким и Анна я отвели в храма, за да живее там.
Ти знаеш, че тогава Църквата всъщност е била училище.
Със своето пречисто сърце тя е обичала Бога, както никой преди нея и никой след нея. А нашият Бог всичко вижда и всичко знае и като видял сърцето на Мария, изпратил архангел Гавриил да и каже, че по свръхестествен начин ще роди Богомладенеца Иисус. Пресвета Дева Мария била толкова послушна, че казала на архангела най-хубавата молитва: Нека бъде Божията воля! И ти казвай така в своята молитва и винаги ще ти бъде добре.
Родителите на Мария Йоаким и Анна се преселили в Царството небесно и свещеникът поверил грижата за нея на праведния старец Йосиф.
Но не само добрият Йосиф, но и небето и земята, и самият Бог, се грижели за нея в тази свята нощ.
Но какво се случило с младия Данил? Нещо чудесно трепкало в неговото сърце.
“Как да спя в топлото легло, докато моите уморени и премръзнали приятели се лутат по улиците на Витлеем? Трябва да ги намеря и да им помогна!”, мислел си Данил.
Като погледнал през прозореца, той възкликнал: - О, Боже мой, каква чудесна звезда има на небето.
- Виж, и в обора блести светлина! Може би все пак са тук? Може би им трябва помощ? Трябва бързо да отида при тях.
Оборът е бил много близо и Данил бързо дотичал до него. Неговото малко палаво агънце го следвало неотстъпно по петите.
- О, Боже мой, каква е тази чудесна светлина? – попитал малкият пастир.
Той боязливо почукал. И ето, на вратата се показал праведният Йосиф, но озарен с такова щастие и радост, че Данил на мига се стъписал.
- Какво ли толкова чудно се е случило с моя нов приятел? –запитал се малкия пастир.
- Даниле, Христос се роди!
- Моля? - попитало смутеното пастирче.
- Казвам ти малък приятелю, Христос се роди! Ела и виж!
- Терирем, терирем, терирем...
- О, Господи, та това е най-хубавата приспивна песен, която някога съм чувал, - тихо прошепнал смутения Данил.
В главата му започнали да се появяват много въпроси.
- Дали така Майката приспива Детето или пеят самите ангели? И дало това е Дете или е Слънце? Къде се намирам? Нима обикновеният обор може да бъде по-красив от царския дворец?
- Виж как волът и магарето топлят със дъха си Детето и Майката!
- О, Боже, дали това е сън или е истина? – прошепнал Данил. – И дали това е Бог или е Дете?
- Това е Богомладенец. Казва се Иисус. Ето, наистина Христос се роди! Йосиф казал на смутения пастир: - Пристъпи спокойно при Него.
Данил се приближил бавно до Пресвета Богородица, която приспиваше в своя скут Божия Син и Своя Син. Изведнъж някаква тъга завладя чисто сърце на Данил.
- Защо сме такива ние хората? Вместо в царски палати позволихме най-красивото дете да се роди в обор!
- Даниле, това е Божията воля, казал му Йосиф.
- Но какво ще стане, ако настине? – попитал Данил, и бързо свалил своя топъл шал и го подал на Пресвета Богородица.
- Моля те, повий Го в този шал. Това ми е най-скъпия дар от мама.
След това извадил от джоба си своя кавал, подал го на Йосиф и му казал:
- Моля те, свирете с този кавал на Христос приспивна песен; това ми е най-скъпия подарък от татко. Нямам нищо друго да Му подаря.
Тогава Пресвета Богородица казала: - Ти му подари най-скъпия дар на света – любовта.
А Христос като че ли искаше да каже:
- Да, любовта е най-красивия дар.
Но вместо думи само отворил клепачите на своите красиви небесносини очи и се усмихнал на Данил.
Но тишината била нарушена от някакви необикновени гласове. Йосиф и Данил излезли пред обора.
И, ето чудо, там стоеше множество народ, които носеха безброй подаръци. Те се бяха събрали около един пастир, който им разказваше как в полето сред пастирите изненадващо слезли много бляскави ангели и един от тях им казал, че в един обор във Витлеем се е родил Иисус Христос, Спасителят на света.
- Дойдохме да се поклоним на Царя и Спасителя, на нашия Господ. Пуснете ни при него, - викаха всички в един глас.
Елате! - покани ги Йосиф.
Изведнъж настанала пълна тишина. Полека-лека всички влизали в обора с някакво чудесно страхопочитание, покланяли се до земята на Богомладенеца и оставяли своите дарове пред яслите, в които спял Христос.
След това коленичили, а една необикновена жена започнала да пее боговдъхновено.
Всичко било чудесно, изпълнено с празнична молитвена радост.
Опиянен от щастие, Данил се върнал в къщи, легнал в своето топло легло и заспал блажен сън.
Няколко дни по-късно във Витлеем пристигнали трима мъдреци от Изтока. По този дълъг и опасен път денонощно ги водела една необикновена, много, много сияйна звезда.
Според техните мъдри и много стари книги, тази звезда била знак, че се е родил Царя на царете. Те дошли да Му се поклонят. Донесли Му като дар царски подаръци – тамян, злато и смирна.
Минали дни и години, а свидетелите на Христовото раждане разказвали за първата рождественска нощ, за раждането на Сина Божи.
А Данил? Когато и да погледнел към обора или към небето и започнел да се моли на Христос, бързо си спомнял, че Христос е тук в неговото сърце, и препълнен с любов възкликвал:
- Ела, Господи Христе, моля ти се ела и се всели в сърцата на всички деца и на всички хора!
Това се случило преди две хиляди години. Тогава Христос е дошъл и завинаги останал в сърцата на всички деца и на всички добри хора.
Ако не ми вярваш и ти го потърси с молитва в своето сърце точно както и Данил. Тогава ще видиш, че Христос е тук и че ти, както и Данил, никога, но наистина никога, няма да го забравиш. :zwyncheta:


Потребителски аватар
krisi
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 350
Регистриран на: пет фев 20, 2009 5:12 pm
:: 75 рецепти от krisi
:: 323 снимки от krisi
Местоположение: Sveti Vlas

Мнениеот krisi » чет ное 11, 2010 8:13 pm

Хайде момичета, времето е топло, но да не забравяме че зимата е дошла. Нека си припомним стихове и разкази за зимата :D :love:

Играта
Събраха се днес сутринта
Къртичко, Козльо, Зайо.
Глъч екна в старата гора -
как весело играят!
- Брей, отде ли долетял е
този сняг красив при нас?
Вижте само – чист и бял е!
Да похапнем, мисля аз -
пръв Къртичко им предложи.
- Чуден сняг, какъв късмет! -
и козлето предположи,
че снега е сладолед…
Сняг похапваха, лудяха,
и се смяха във захлас…
А накрая всички бяха
простудени и без глас.

Играта

Събраха се днес сутринта
Къртичко, Козльо, Зайо.
Глъч екна в старата гора -
как весело играят!
- Брей, отде ли долетял е
този сняг красив при нас?
Вижте само – чист и бял е!
Да похапнем, мисля аз -
пръв Къртичко им предложи.
- Чуден сняг, какъв късмет! -
и козлето предположи,
че снега е сладолед…
Сняг похапваха, лудяха,
и се смяха във захлас…
А накрая всички бяха
простудени и без глас.

Баба Сврака

Цяла нощ е сняг валяло -
всичко вън е чудно бяло.
Коледа е! Празник светъл!
Всеки вкъщи с радост шета.
Само наша баба Сврака
из клонака с клюна трака.
Все мърмори, все бърбори.
С кой ли днес ще поговори?
Колкото и да си трака
из клонака баба Сврака,
днес е празник, никой няма
да си бъбри с мърморана!
Даже нейната съседка -
бухалката стрина Недка,
цяла сутрин готви супа,
черги и килими тупа.

Весела пързалка

Баба Зима е покрила
цялата земя със сняг,
а на къщите е свила
пухкавичък, бял калпак.

Студ и мраз пощипват бузки,
но това не е беда –
на животните послушни,
пръв приятел е снега.

Ей на този горски склон,
весели се спускат всички –
Мечо днес е със найлон,
Лиско грабнал е шейничка.

Таралежчето добричко
се търкаля след елена…
Костенурко май едничък
го е страх от заледено.

Пръв скиор е наш Глиган.
Вика: Писта, дайте път!
Ех, че смешно тука стана!
Две уши в снега стърчат!

Зима

Пухкав, пухкав бял снежец –
като топла дреха,
е покрил света навред
в сребърна утеха.

Всичко спи под мек кожух –
приказки сънува.
Само Зайо – с остър слух
снежна песен чува.


Изображение



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта