Радвам се, че ви харесали снимките, момичета
Като поглеждам темата сега се чудя защо толкова малко съм написала, но истината е, че това място толкова ме омагьоса, че седмици след това можех да разказвам само с "ахх", "охх" и "беше просто невероятно"
Светът е пълен с прекрасни плажове и планини, с невероятни гледки, с чудеса на човешкия труд и усилие, но много малко са местата, които можеш да почувстваш като част от теб, все едно си намерил изгубена част от сърцето си. Много странно е усещането да седиш на брега на плаж, който никога не си виждал или до оранжевеникавото поле със зелени дървета, чиито цвят е леко различен от това, което познаваш и да са ти толкова близки.
Плажовете им са невероятни, но не са подходящи за плажуване както ние го познаваме. Водата е студена, ама наистина студена - под 20С и покрай морето е силно ветровито. Не става нито да си опънеш чадър, нито да се потопиш. Има и по-закътани плажове, където температурата на водата е по-прилична и не е така ветровито, но пак са по-подходящи за гледане

За сметка на това, са чудесни за разходка, красиви и се намират интересни мидички - човек може да си откара часове в такива разходки (ако има време, разбира се

).
Освен плажове, на острова има и планини. Много диви и, както се досещате, невероятно красиви. Нямахме възможност да ги обиколим, тъй като не са заселени много и съответно няма пътища. Ние само пресякохме набързо, но съм си обещала някой ден с раницата на гръб и да ги обхождам
Тасмания е и голям производител на сьомга. Ако сте се чудили как се лови сьомга, ето нагледно:

Това са ферми за риба - заградени места във водата, където рибата се храни (това и правят на снимката) и се полага грижа както за всяко друго домашно животно. Гледа се размера, дали растат както трябва, ако се налага им се дават лекарства... И когато е достатъчно голяма се събира/лови, подготвя се по различни начини (замразява, маринова, охлажда, опушва), след което заминава по своя път към магазини в Австралия и по света. Интересното е, че червеният цвят на сьомгата се получава от животинките, които похапва в естествената си среда, а когато се гледа във ферми се слагат специални хранителни добавки в дневната им дажба (т.е. оцветяват я

).
За мен като любител на пушената сьомга, посещението на градчето, където са фермите беше един щастлив ден
Тасманийските дяволи за съжаление все още са застрашен вид и лечение за заболяването им не е намерено. Опитват се да намерят решение, но няма сигурно такова. Възможно е в един момент да последват съдбата на тасманийския тигър, последният от които е изчезнал миналият век.
Дяволчетата са много сладки на снимка, но всъщност са шумни, миризливи и зли, похапват с удоволствие както мърша, така и прясно уловена плячка

Не са животинки, които могат да бъдат погалени (поне не, ако държите на всичките си пръсти).