Транекер, остров Лангелан

[Aliana]

Замъкът Транекер е най-старата обитавана постройка в Дания. Замъкът бива споменат за първи път през 1241 година. Тогава е бил само една крепост, обиколена с водни канали, по която се е стигало по спускащ се мост. През 1659 година Маргарете Доротеа Рантцау, дъщеря на Кристиан Рантцау, се жени за Фредерик Аалефелд. В зестрата й бива и замъкът Транекер, дотогава собстевност на нейното семейство. От 1659 година до днес замъкът принадлежи на семейство Аалефелд. През 1672 Фредерик Аалефелд е бил провъзгласен за граф и той обединява Транекер с останалите си земи и основава графство Лангелан, което е обхващало целия остров и неговото население.

Сегашният замък се състои от две постройки, разположени под прав ъгъл една към друга. Където се опират, има осмоъгълна кула. Замъкът е отворен към езерото, измазан е и е боядисан в типичното за острова керемидено червено. В сегашния си вид е бил приведен от архитекта Небелонг, който го е обновявал от 1859 до 1865 година.

Замъкът е разположен на езеро, около него е замъчния парк. В парка от няколко години е изложбата TICKON , която представлява фигури и композиции от изцяло естествени материали - камъни, клони, трупи, въжета.

Към замъка днес принадлежат 1733 хектара земи, от които 1075 хектара се обработват селскостопански, а останалите са горско стопанство.

Към замъка е принадлежала и мелницата му, а същото така и цялото селище Транекер и църквата Транекер, пред чиито порти са двете най-стари дървета на острова, две липи. От замъка до църквата води прав като конец път, някога собственост на графа, по който той и семейството му са посещавали литургиите.

Замъкът Транекер и паркът му, експонати от странната изложба TICKON





































Мелницата на замъка







Селцето Транекер




























































































Църквата с двете липи











Графския път от замъка до църквата

[mami48]

Рали,много съм впечетлена от толкова красота - архитектура,природни дадености,а да не говоря за обширната информация,която ни предоставяш - благодаря ти мила, че ни правиш съпричастни към места,които, определено няма да можем да посетим.

[Makaweli]

Не ..., не мога да спра докато не прочета всичко

Била съм в замъци в Германия, но те отдавна са били необитаеми и човек ги възприема като приказка. А този замък все още се обитава и родът, чиято собственост е все още съществува и поддържа жив в огъня на дома

И тук при нас правят пленери на открито с естествени материали и сред полето или в гората - красиво е

Не зная защо, но разказът на Рали ме връща в книгата на Астрид Линдгрен "Емил от Льонеберя" - нищо, че действието се развива в Швеция. Тази книга ми е мнооого любима и с удоволствие я чета всеки път, когато искам да си почина и да се разсея от натоварване и грижи /чела съм я няколко десетки пъти и никога не ми е скучна, нито ми омръзва/.

[dianakatou]

Рали,благодаря за красивата разходка.Една държава ,много да не кажа напълно различна от Гърция.С интерес и любопитство разглеждах,много зеленина и красота ,същевременно.Аз съм посещавала Германия,когато тренирах лека атлетика,за състезания илагер сборове,на моменти ми напомни Германия и носталгично си спомних и без да искам се върнах в минали,хубави и безгрижни години.Щом се ходи на почивка ,хубаво е да се посещават спокойни места,зависи пак кой къде живее и от какво има нужда.Научих доста неща за тая красива и не дотам позната ,поне за мен държава.Благодаря за подробното обяснение,иначе щях да гледам красивите ти снимки и да гадая.Пожелавам ти ,да сте здрави и да посетите още много и различни кътчета,а колкото до кораби и самолети и на мен ми бяха проблем,но след много години в Атина ,от близо 4 години живея на остров ,превъзмогнах страховете си ,следя прогнозите за времето ,пия хапче за морска болест и се наслаждавам на скачащите делфини. Още веднъж благодарност за виртуалната екскурзия и догодина ще чакаме снимки отдругаде.

[Aliana]

Момичета, драго ми е, че ви харесват местата. Транекер ми влезе в сърцето като Греетзийл миналата година

Диана, предполагам, че се свиква на всичко, когато се наложи, мила, но за мен стресът е неимоверен и просто го избягвам...Не бих могла да се отпусна и да се насладя и на само една минута, ако знам, че трябва да летя или да се кача на кораб, за да се прибера Радвам се за теб, че си успяла да се аранжираш със страха и да го държиш в шах

Имам и други места, чиито снимки трябва да сортирам, преди да ви ги покажа - Копенхаген например ....
Бони спомена Астрид Линдгрен, аз пък отидох до Копенхаген само заради Ханс Кристиан Андерсен и неговата Малка русалка...
И до Швеция отидох, макар че не видях много, но каквото успях - ще ви го покажа в отделна тема Мислех за Астрид Линдгрен, но това определено ще е самостоятелен тур, тя заслужава повече време