Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Тасмания е най-малкият щат на Австралия и е остров намиращ се на 250 км южно от континента. Известна е с невероятната си природа и тасманийския дявол

Ето и малко снимки от някои от основните забележителности:


Това е заливът Уайнглас, в националния парк Фрейсинет. С кристална вода и чист пясък, това е един от най-красивите плажове на света.


Отново във Фрейсинет - красиво заливче.


Аз се влюбих в този огромен океански плаж с бял пясък.


А ето и още "малко" плаж


Това са пясъчни дюни простиращи се на няколко километра в сушата. Чудесно забавление е да тичаш по пясъка или да се пързаляш по големите дюни.


Невероятна морска пещера


Водопадите Нелсон, разположени в дъждовна гора.


Красиви каменни образувания в пещерата Хейстингс. Тази зала се казва "Дворецът на Титания".


Част от затворническото наследство на страната - жилищната сграда в затворническия лагер на Порт Артър.


Отново в Порт Артър - църквата.


Ето го и прочутият тасманийски дявол. За съжаление малкото животинче е застрашено от заразна болест...


И естествено, като сме в Австралия не можем без кенгуро - това дори е в комплект с малкото си


Ако карате по пътищата на Тасмания трябва да сте много внимателни, особено през нощта защото има много и разнообразни диви животинки.

Браво, Неви, страхотни снимки и идеално обяснени!

Благодаря, че ни давате възможност да "идем" и ние до Тасмания (кой знае, дали иначе изобщо някога ще стане, поне за мен не се очертава такова пътешествие ).

Какво му е на дяволчето?

Впечатляващо също, как хората се грижат за миналото на страната си - един нищо и никакъв затвор станал забележителност, а в БГ има толкова дори антични забележителности, а никой не ги поглежда (малко преувеличено, но мисля, че разбирате, какво искам да кажа).


Поздрави!

Браво Xevi !!Много са красиви всичките снимки,но аз се влюбих направо в пещерата Хейстингс :P !!Ако продължаваш да пускаш такива красоти,да знаеш,че ще ти дойда на гости там :P

Тасманийските дяволи ги мъчи някакво раково заболяване. От 1997 до сега броят им е намалял на 1/3 от това, което е било - останали са по-малко от 200 000. Смъртоносният вирус се предава при допир, а дяволчетата много се боричкат при спорове за храна, а и при размножаване... Това прави ограничаването на вируса в природата изключително трудно - самите животинки са нощни, срамежливи и бързи. За съжаление няма нито ваксина, нито лечение. Все още има части от острова, които не са засегнати но май е въпрос на време - до няколко десетилетия е възможно да изчезнат като вид извън защитените паркове.

Ето и малко снимки:

Разглеждам отново снимките, тези безкрайни плажове.... ооооох, красота!
Каква е ситуацията с дяволчето? Някакво развитие откъм намиране на ваксина или решаване на проблема по друг начин?

Неви и Павел, благодаря и на вас за невероятната разходка!

Ooo, точно на такова място ми се иска да се пренеса точно в този момент. Тук е толкова студено, бррр. Не мога да си представя топлината на плажовете - а така ми се иска в тази мразовита февруарска вечер.
Снимките са магнетични, местата фантастични, а тасманийските дяволчета са по-скоро мили (поне на снимка ). Жалко, че са застрашени от това заболяване .
Благодаря ви за споделените снимки. Това е една от любимите ми теми във форума и винаги я следя с интерес.

Радвам се, че ви харесали снимките, момичета

Като поглеждам темата сега се чудя защо толкова малко съм написала, но истината е, че това място толкова ме омагьоса, че седмици след това можех да разказвам само с "ахх", "охх" и "беше просто невероятно"

Светът е пълен с прекрасни плажове и планини, с невероятни гледки, с чудеса на човешкия труд и усилие, но много малко са местата, които можеш да почувстваш като част от теб, все едно си намерил изгубена част от сърцето си. Много странно е усещането да седиш на брега на плаж, който никога не си виждал или до оранжевеникавото поле със зелени дървета, чиито цвят е леко различен от това, което познаваш и да са ти толкова близки.



Плажовете им са невероятни, но не са подходящи за плажуване както ние го познаваме. Водата е студена, ама наистина студена - под 20С и покрай морето е силно ветровито. Не става нито да си опънеш чадър, нито да се потопиш. Има и по-закътани плажове, където температурата на водата е по-прилична и не е така ветровито, но пак са по-подходящи за гледане За сметка на това, са чудесни за разходка, красиви и се намират интересни мидички - човек може да си откара часове в такива разходки (ако има време, разбира се ).



Освен плажове, на острова има и планини. Много диви и, както се досещате, невероятно красиви. Нямахме възможност да ги обиколим, тъй като не са заселени много и съответно няма пътища. Ние само пресякохме набързо, но съм си обещала някой ден с раницата на гръб и да ги обхождам



Тасмания е и голям производител на сьомга. Ако сте се чудили как се лови сьомга, ето нагледно:

Това са ферми за риба - заградени места във водата, където рибата се храни (това и правят на снимката) и се полага грижа както за всяко друго домашно животно. Гледа се размера, дали растат както трябва, ако се налага им се дават лекарства... И когато е достатъчно голяма се събира/лови, подготвя се по различни начини (замразява, маринова, охлажда, опушва), след което заминава по своя път към магазини в Австралия и по света. Интересното е, че червеният цвят на сьомгата се получава от животинките, които похапва в естествената си среда, а когато се гледа във ферми се слагат специални хранителни добавки в дневната им дажба (т.е. оцветяват я ).
За мен като любител на пушената сьомга, посещението на градчето, където са фермите беше един щастлив ден


Тасманийските дяволи за съжаление все още са застрашен вид и лечение за заболяването им не е намерено. Опитват се да намерят решение, но няма сигурно такова. Възможно е в един момент да последват съдбата на тасманийския тигър, последният от които е изчезнал миналият век.
Дяволчетата са много сладки на снимка, но всъщност са шумни, миризливи и зли, похапват с удоволствие както мърша, така и прясно уловена плячка Не са животинки, които могат да бъдат погалени (поне не, ако държите на всичките си пръсти).

Неви, благодаря ти - наистина е красиво