Нели,дори не съм мислила колко дни са минали,знам като дати горе-долу кога да се ,,отпусна,, малко.С малките е трудно ,защото като отшуми болката не разбират,че трябва още пазене.
Снощи в късните часове преживявах вълненията на приятелка .Получила предложение за брак.И ведната щом се разделили ми се обади.Радва се разбира се и ме пита защо тогава се ,,притеснявала,,.То си е нормално,на 37 години е,свикнала на някакъв начин на живот.Притиснява се като се премести в голямото семейство как ще живеят всички заедно.Момчето има сестра и брат ,и двамата родители.Аз мълча ,защото ,,тази попара още я ям,,

.Построили са си хората общо къща,да са си заедно.
Ако някога имам две деца,ще се радвам много да се разбират,но ще гисъветвам да не строят общо.Дано са щастливи.Дано скоро и деца да имат.Защо имам трепет в стомаха,сякаш аз ще се женя.Много се радвам за тях.Това е при мен.И от половин час ми идва да й звънна да я питам как е днес.