Иве,много ти е мъчно,но такъв е живота.Когато най-малко очакваш,лошото те връхлита и не знаеш,какво да правиш.Опитай се да приемеш случилото се,като нещо неизбежно,което рано или късно щеше да се случи.Не е вярно,че времето лекува,напротив,с времето болката се засилва,особено ако сте имали силна връзка.Намери си някакво занимание,чрез което да се разсейваш и да не мислиш за случилото се.Не оставяй майка си сама,сега тя е мн.уязвима и има нужда от вас.Всеки от нас е преживял някаква загуба,но се е опитал да продължи живота си .Аз също загубих мои близки и като се тропне вратата все си мисля,че са те.Ако,знаеш,колко сълзи пролях и нищо.Никой от там не се връща.Жалко само,че баща ти е млад,а можеше още да ви се радва и да ви е опора,но БОГ е решил друго.
Мойте съболезнования
