Здравейте Момичета!
Покрай маята патиланска история не мога да вляза спокойно тук в това райско кътче.
От промените които всеки ден бълват в пенсионната система ,се подплаших и реших да не се правя повече на герой ами да се пенсионирам и да продължа да работя.
Ама то не било хич лесно.От миналия петък се боря с институции,с безхаберни служители и какво ли още не.
Уж всички документи бях подготвени да ама не.
Докато ми ги заверяваше служителката от НОИ говореше с нейна приятелка и успях да се,, запозная ,,с цялото и семейство с успехите и неволите му,а в резултат на това се налага още два пъти да ходя до там.Направила е куп грешки понеже беше разсеяна и вместо да ми де извини ме заплашва по тел.
А за некомпетентността не ми се говори.Няма да чуеш двама служители с еднакво мнение.Хубаво ,че мои приятелки са минали по този път и помагат със съвети.
Дано идващата седмица успея да ги подам,понеже съм сама,а работата се увеличи със сезонните заболявания .
Хубавата страна е ,че сме заедно с момичетата и се ,,подмладявам,,покрай тях.
Къщата е пълна, а от там и душата ми.Иска ми се да ги убедя ,че тук е мястото в което трябва да живеят,но ги усещам как с едно око гледат навън,а и момчетата им нали са в чужбина ги настройват.
Дано удържат на натиска,другия вариант не искам да го мисля.
Това е около мен,а на вън е приказна есен в момента.Сутринта имаше мъгла,но сега е слънчево и топличко,а и е петък.
Стана време за обяд.
Да е приятен на всички ви и бързо доработване на работещите
десерта е от мен
10177936_645659975470773_7962171312083252967_n.jpg
Днес пак ще ги чакам за продължението 
