Дидка, сина ми днес ще си мести багажа. Но да си призная сякаш парче от сърцето ми се къса и ми е заседнала една буца...Знам, че е нормално всеки да тръгне по собствен път, ама някак ми е тежко, въпреки, че ще е два етажа по-надолу. Няма да знам дали е ял, как е спал, може да ви се вижда смешно, но на мен от сега ми е мъчно. Няма да ви занимавам повече, че пак ми се дорева, някак пред себе си не искам да повярвам, че малкото ми бебе вече е голям мъж.
Хайде сега по кафе за успешен старт на деня
Хубав ден, нека вашите слънчеви усмивки разпръснат облаците от небето
, за прекрасните пожелания,за музиката.Натали, успокой се миличка, само си помисли,ако детето ти е далеч от теб на хиляди километри в друга държава - тогава е много болезнено,мъката е огромна,но ти си само на ръка разстояние,когато поискаш, ще го видиш,ще му занесеш храна,ще поговорите - горе главата, тия моменти са закономерни,но ние майките не го приемаме, разбирам те, защото малката дъщеря е омъжена и живее отделно,но е в града,а голямата е далеч,далеч и се виждаме за 2,3месеца в годината.Искам да ти кажа,че обожавам и много ценя майки,като теб - безразличието,че децата им поемат по свой път им е чуждо, болезнено приемат раздялата,но, моля те миличка - мисли си,че само едни стълби ви делят,хайде, горе главата,твоето момче е много,много близо до теб. 
, ще бъдете заедно със Веси и това ще направи пътуването ви незабравимо,радвам се за вас 
Бони, порадвай се на отпуска си,почини си,но не ни изоставяй 
Дианка, нямам думи за теб - искрено съм възхитена от твоите разсъждения,не за пръв път се убеждавам,че ти си доста по -различна - в смисъл,че отдавна си намерила онова състояние на душевен мир,правилно отношение към хората и това много,много ти помага в живота - притежаваш абсолютно равновесие и баланс,което доста трудно се постига,остани винаги такава. 
