Здравейте, момичета!
Танче, оправяй се бързо!
Благодаря ви за съветите и ободряващите думи!
Миленче, тук не става изобщо въпрос за красота, а за пълен абсурд. Затънали сме до гуша в дългове и вместо да направим нещата бързо и без да се вманиачаваме във вида на вратите, ние абсолютно нищо съществено не правим, за да излезнем от тази ситуация. Ето например вчерашния ден: мъжът ми си беше взел свободен ден и си беше в къщи. Аз станах рано, за да сложа окончателния слой лак върху вратите, за да могат те да ги поставят на местата им и заминах на работа. Мисля си "Ето днес ще свършат доста неща". Връщам се, а те още не започнали. Детето ненахранено, като изключим закуската, която му оставих, дори вода не беше пил (някой все трябва да го подсеща да пие вода). В училището не ходили - имаше възможност да се отиде, да си видят класните стаи и новите учители. Деверът 2 седмици абсолютно нищо не е пипнал, един ден главата го боли, друг ден - лични проблеми имал, онзи ден - рожден ден и 2 дни стои и чака поздравления по телефон, скайп, снощи отиде да доотпразнува, и псле няколко дни ще го боли грава, после лични проблеми и т.н.
Днешния ден е следния: всезнайко пак тръгна по търговете, защото трябвало да купи специани прозорци за бъдещи проекти. Две огромни постройки построиха, за да складират всичките накупени материали от търговете, които са непотребни. Над 10 на брой мивки се търкалят из двора, купени, защото стрували само $10 и куп неща, като душ-кабини, джакузита и тем подобни, които стоят на двора. Ето това са нещата, които не мога да проумея и приема за нормални.
Разказвам ви го това, за да не си помислите, че аз съм капризна и искам супер модерни и красиви неща. Не, искам просто нормално чисто и подредено място за живеене и нормални хора! Вече 5 и половина години се нагледах на какво ли не, но някак си не можах да свикна... Не мога повече и детето си да пренебрегвам, заради просовутите им строежи, ремонти и безобразия. И да чувам от човека, който по цял ден се размотава :" Хвърляй Даниел там и идвай да помагаш"... и да ми надува главата със спомени от прекрасния си живот, който е имал в България - с кого се събрали и какво яли и пили, какви красиви гаджета е имал... и като не го гледам в очите и кимам с глава, да ме побутва и да вика: "ама ти не ме слушаш. Слушай, слушай"
И най-неприятното е, че всичкото си недоволство го изливам на половинката, който иска всичко да направи хубаво и най-вече така, както той си го представя. Но като си знае стоката, защо се захвана с него да работи и да разчита на човек,на който не може да се раз разчита
Не можах да избягам от съдбата си - и баща ми е същия тип и такъв мъж ми се случи

Дано търпението ми издържи още малко.
Изтече ми времето, отивам пак да се трудя върху уникалните врати.