Здравейте, мили приятели!
Честит празник (със закъснение) на славянската писменост и култура. Благодарности към всички учители за всеотдайността им! Специални поздрави за Ани, Нели, Миленка, съпругът на Бони (дано не пропускам някого)!
Поздрави и най-добри пожелания за абитуриентката на Илето!
Относно баловете и традициите (за мен повече показност) в малките градове - ходенето по улиците, всички, които присъстват, за да гледат (какво и аз не знам, сигурно мода

)и на мен ми е много непонятно и не ми е по вкуса. Не ми се ходеше на бал поради тази причина, но се отчетох скромно. Не сме правили никакви партита. Майка ми дойде в квартирата да ми помогне да преодолея неприязънта, с която приемах всичко. Отидохме до нейната фризьорка, с молбата да не ми прави някаква специална прическа. Грим не планувах, но в последния момент се доверих на сестрата на кавалерът ми (приятелят ми) и взех, че се одобрих с гримът, който тя ми направи. Не си спомням нищо за колата, но той се беше погрижил и за това и ние отидохме и взехме класната ни и от там тръгнахме като пътъващ цирк по улиците на града

. Както и да е всичко мина и рано сутринта се отправихме към енда местност, където посреднахме изгрева на слънцето. Този момент беше най-внуващ, вървяхме след това изморени, кой бос, кой (такива шантави като мен) с мъжки обувки, наметнати със саката на мом4етата, имахме малко такива, но пък бяха истински кавалери

. Спомняхме си отминали случки, говорехме за бъдещето... Беше и тъжно, и весело...