Привет!
И тук днес има буря. И аз бързах да я изпреваря да взема детето, но си направихме едно състезание с нея и двете стигнахме по едно и също време

. Тъкмо влезнах в сградата и се разрази с пълна сила. Като утихна тръгнахме и тъкмо влезнахме вкъщи и спря

. Голяма съм страхливка станала. Като малка толкова обичах да наблюдавам бури, а сега се разболявам от напрежение. Първият ураган, който преживях беше голям стрес, то четох какво се прави в такива случаи, то се подготвях, че в деня, когато дойде на сушата аз легнах болна

. После цяла нощ се пробуждах и гледах през прозореца. Нищо особено, вятър и дъжд в продължение на 2 дни. Би трябвало да не ми прави впечатление, защото в България в селото, в което съм израстнала непрекъснато духа вятър, особено през зимата, ама откакто имам дете голям страх от какво ли не

. Направо се хващам в моменти, когато само дезинфекцирам и си мия ръцете, това не ми се отразва никак добре и явно страдам от фобия, но не мога да го преодолея. И целия прах от ремонтите ми помага много за това, но... Гледам майките тук как си гледат децата и недоумявам, но пък може би така е по-добре. Едното детенцете, за което се грижа, майка му е зъболекър, но никога не са му преварявали бутилките за мляко, никога не му мият ръцете преди да яде, направо му слагат върху масата храната (без чинийка, прибори)

Непрекъснато си похапва косми от кучето и котката , намира си нокти по земята и право в устата, а аз съм изтръпвала като намеря кърфици и парченца стъкла и какво ли още не
Много се отплеснах.... Спирам.
Сега ходих навън и в задния двор един клон от дърво на съседите е паднал в двора ни, добре, че не е повредил покрива на складовото ни помещение. Няколко корена домати направо с коловете са паднали, едно броколи също - явно доста дъжд и вятър е било.
Утре е национален празник, прогнозата за времето е хубава. Нямаме програма, но ще го измислим в движение. Всъщност е ясно, че пак ще работим по къщата, но това е положението.
Ще ви сервирам по-късно кафето, за да е топличко като се събудите.