Здравейте,момичета!
Ще пиша.........,но не знам ще пратя ли този пост...Не искам да ви натъжавам,и аз не съм ..По-скоро мисля за цената на живота,на щастието ,на здравето,но не от финансова страна.
Днес срещнах съученичка ,която от десетина години се бори да има дете,няколко пъти плода умира в нея,няколко пъти пада,продадоха си жилището в името на това да имат дете.Естествено че това е най-важното.Като наближи април и по-силно от друго време си мисля за страховете,които и аз преживях ,дали ще издържа операцията,мислех си през какво мина Стелиянош,Дианка,преживявам всичко с всеки,защото знам какво е болка и страх.Толкова силно искам да поживея повечко години ,да си пораста сина,да го видя семеен.Мисля си ,че всичко е в ръцете на Бога,Съдбата/или който както го нарича/,че наистина трябва да ценим даденото ни време,не само на думи,също и хората ,които са до нас,защото не се знае за кого няма утре!Нека не бъдем тъжни ,а благодарни ,че сме тук,дори и във времена на криза

.Усмихнете се,моля ви!!!!!Сега ще ви потърся картичка за настроение,с много обич за вас

!!!!!!!!!!!