Всичко е ОК с мен - вчера си бяхме на село при мама и татко. Има работа за целия китайски народ. Добре че и момчетата си дойдоха и бяха с нас хем да видят баба и дядо, хем много ни помогнаха. Върнахме се късно снощи и докато се приведем в приличен вид, всеки зае хоризонтално положение, че бяхме гроги
Днес аз се вихря като Ивка вчера в кухнята, че глася багажа за София 
Другите са в почивка 
Довечера моя мъж е на купон със съученици от техникума - решиха да се събират по-честичко /веднъж на няколко месеца
/ и аз май ще си започна пиперената одисея. Взела съм си един чувал пипер от мама - и по-едър, и по-дребен. За печене, пълнене, рязане, конфитюр - имам си занимавка за цялата седмица 
Дидка, браво на Зарко - расте като гъбка. Да ви е жив и здрав
Верче, искрено ти съчувствам - и аз ги мисля моите родители непрекъснато. Вече са възрастни и не могат да се противопоставят, а хората станаха толкова лоши. Как да живееш с такива съседи - ами нали утре пак ще се срещнат на улицата - с какви очи ще се погледнат
Чудя им са на такива хора какви сърца имат и каква съвест, спят ли спокойно нощем 
И дали се замислят, че оплаквайки от съдбата си и тежкия си живот, не си дават сметка, че сами си докарват на главата бедите 
Дано татко ти преодолее болките и обидата - такива хора не заслужават уважение 
Каня ви на следобедно кафе и дано денят ви е слънчев и спокоен
,
