Момичета, благодаря ви, че не ме забравяте!
Чета ви всеки ден, но мълчаливо. Не пиша, защото не искам да развалям хубавото настроение, което създавате тук с толкова много музика, цветя и чудесни разходки! А на мен в душата ми е сиво и тъжно, още не мога да свикна със самотата. Всеки ден се чуваме с мъжа ми по няколко пъти, май само за операторите ще работим

). От две седмици той вече има и интернет, виждаме се и по скайп късно вечер, защото от работата му връзката не е добра. но не е същото

. С Весито броим дните до края на септември, те минават бавно, бавно...Детето даже на училище иска да ходи вече, защото знае, че малко след първия учебен ден баща й ще се прибере. Това е при нас - нищо ново и нищо хубаво.
Все пак радвам се, че ви имам за приятелки

и знам, че като ми стане много, много тежко тук винаги мога да намеря спокойствието, което ме и толкова нужно в момента!
Обичам ви

!