Какво ще кажете за малко поезия

[perunika]

mami 48, на свой ред благодаря, за всички хубави думи отправени към мен ! Желая ти здраве и късмет, а всичко хубаво което предстои добре е дошло! Искрено се надявам и през Новата година да се срещаме на територията на сайта, само живот и здраве да е!!!! Хиляди поздрави и милиони целувки от мен!!!!

[Makaweli]

За всичко, Господи, благодаря:
за вечерите кротки и чудесни,
за пурпурната утринна зора,
за тихий плач, за хубавите песни!

Премъдрост крият всичките неща.
Чрез Твоя промисъл расте душата.
Денят е драг. Но трябва и нощта!
Без мрака кой ценил би светлината?

В страданията, що изпращаш Ти,
растат крилете ми за бъдещ полет.
Без зимата, която ни гнети,
кой би почувствал Твойта дивна пролет?

Непостижимий! Работи над мен
с ръка, която сваля и въздига!
О, дай ми да съм верен и смирен!
Аз знам, че ме обичаш. Туй ми стига!

/Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/

[mami48]

Бони, прекрасно стихотворение,благодаря!!!

[janova]

БОНИ,И АЗ БЛАГОДАРЯ!


НА 6 ЯНУАРИ 1848 год.Е РОДЕН ГЕНИАЛИЯТ НАШ ПОЕТ ХРИСТО БОТЕВ,
ДАЛ ЖИВОТА СИ В ИМЕТО НА СВОБОДАТА.
ПОКЛОН,ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО И САМОЖЕРТВАТА МУ.

[perunika]

Най-хубавото място на света
е там, където някой те обича.
Превел глава, ще те научи да четеш
и с болките ти тихичко ще срича.
В най-хубавото място на свeта
сърцето ти от песен ще прелива
и думите ще раждат светлина,
и топлината помежду ни ще е жива.
Приятелю, бъди сега до мен,
когато имам нужда да съм силна
и никога не ще си победен,
защото винаги ще знаеш, че ме има.
Най-хубавото място на света
е кафенето, сайта, тротоара...
когато си разделяме това,
което прави поносим товара.

Димитрия Чакова

[perunika]

Бях малка, баба ми разкри
рецепта, пазена във тайна.
Сърцето ми не може да таи
и днес ще я направя знайна.
Наклаждаш трепет в поглед със искри.
С надежда леко го разпалваш.
В душата огънят щом запламти,
с доверие после го поддържаш.
Куп светли мисли, шепот на мечти.
Със звезден прах - посипваш.
Добавяш често - да не прекипи
и в огнен залез ги събираш…
Лъжичка вяра, споделена тишина.
Една сълза – от щастие.
Усетиш ли за миг тъга,
добавяш още стрък доверие…
Две длани нежност, дъх от топлина
и чаша сладост от мига да рее.
Оформяш после със страстта
и обич – колкото поеме.
Търпение също – с капчица роса.
Лек полъх във милувка – споделено…
Поднасяш всеотдайно Любовта -
с две думи само… всекидневно.

Соня Георгиева

[mami48]

Мила Пепи,благодаря ти от сърце,много,много ми харесаха двете стихотворения,благодаря,мило момиче!!!

[elena13677]

Обичайте си майките, деца!

Обичайте си майките, деца,
недейте майките си изоставя!..
Постелете им във вашите сърца,
че майчицата трудно се забравя...

Обичайте си майките, деца,
с обич искрена и мила!..
Целувайте им топлите лица,
студено е без майчина закрила.

Молете се на Бог, да бъде с тях,
да вземе Той и тяхната умора,
че майките предпазват ви от грях,
и правят от децата нови хора...

Обичайте си майките деца!..
Обичайте ги...Нека ви се свидят.
Те майките са с ангелски крилца,
на клада заради децата си ще идат...

Красимир Димитров/Кресто Миров/

[elena13677]

И МОЛЕХ ВЯТЪРА ДА МЕ ПРЕГЪРНЕ
_____________________________________

"За да знаеш къде отиваш,
не забравяй откъде си тръгнал..."
Древна мъдрост

Дирех по тялото си копринени белези.
Останали от жадните ти, ласкави пръсти.
Ръце безпаметни. Дъх уханен. Желания трепетни.
Смълчано потънали във горещия пясък...
Останки изчезващи от мъжките ти стъпки.

Гласът ти заключих зад седем ръждиви катинара.

И молех Вятъра да ме грабне. Да ме отнесе.
Далеч - там, където... Теб отдавна вече те няма.
Със воля и сълзи наложих си да повярвам.
Че не съществуваш... Че спомен си само...

От Бога и от Сатаната во век си забравен.

Ала не успях да пръсна копнежа по устните ти нежни.
Със които върху кожата ми - блудно настръхнала.
Суров и прекрасен. Ала някак влудяващо тъжен...
Със въглен огнен по голото ми тяло тръпно рисуваше.

Но, непрогледност пред очите ми спусна се...
Животът и Любовта изведнъж ме напуснаха!

Тичах боса по прашните, криволичещи пътища.
Реки дълбоки без да се намокря, прегазих.
Бленувах те във все по-греховните си сънища.
И едва накрая разбрах това... Което ми каза:

"За да знаеш къде отиваш,
не забравяй откъде си тръгнала!..."

Това бе всичко, което ми остана от теб.
Над бездънната пропаст пътеката стръмна.
Която измамно наричахме: Наша Последна Любов.
На парцали разкъсан... Свят Поднебесен Покров.

Отдето излетя над Пустинята като волен Сокол...

И спомнила си откъде съм тръгнала,
разбрах накъде съм се запътила.
Без капка жал и вина във пазвата си бяла.
Забих кинжала...

Със който прерязах Крилете ти.

А после?

После... Застанала на Кръстопът.
Дето сливаха се и тръгваха пътища отвред.
Попитах Едного за Пътя към Ада...
А Той усмихна се благо и каза ми:

Дете, ела със мен.
Ще ти покажа Пътя за Едем...

Виктор БОРДЖИЕВ
____________________________________

[elena13677]

ПОСВЕЩЕНИЕ Дамян Дамянов Къде си моя първа обич? Разпръсна ни света голям! А беше време...Даже в гроба не исках да отида сам. Не исках да съм сам без тебе. Не искаше и ти - сама. За двамата ни бе потребен един живот. Една земя под нас или над нас да бъде. Ала животът се мени. Земята се върти и пъди прашинките на две страни. Земята се върти. Пилее листа и птици, сняг и прах... Върти се тя и те - със нея! И те - със нея, ние - с тях! До вчера влюбени и вечни, днес - аз самичък, ти - сама. Като два полюса далечни, два края на една земя. И двете точки на кълбото се гонят всеки миг и час. А колко други във живота се гонят също като нас! И как безкрайно се пътува по паралела "Аз и Ти"... Затуй откакто свят светува кълбото земно се върти.