Отдавна не съм се записвала, но одеве открих нещо в нета - просто няма начин да не ви го покажа
Това пък ми напомни за някои случки...
Веднъж бях поканена от мои приятели италианци на приятеска среща и някакъв тайнствен специалитет във вилата на едно от семействата. Беше едно топло лято, хората направили една огромна маса, точно като по филмите, където в градината са седнали 30 човека и ядат и пият в продължение на целия следобед и цялата вечер, и половината нощ
Обаче този път - масата си е там , хората също, но на масата освен вино и няколко оскъдни чинии със сол и подправчици - никакво ядене
Доста се зачудих аз, защото те са известни гурмани, на тема храна и приготвянето й говорят с часове.И тогава идва големия момент - няколко мъже носят три димящи тенджери, ама тенджери като нашите казани за варене на буркани, огромни! Всички викаха един през друг, почнаха да се облизват и аз вече ще се спукам от любопитсво. Насядаха всички, единият бърка тържествено и вади .... кокоши крака!
С ноктите, с жълта кожа, слузести! Всички в надпревара започнаха да бъркат един през друг в тези казани, да си вадят деликатесите и да си ги топят в сол! Едно млящене, едно смукане настана! Замряха разговорите и само одобрително, възхитено мучене и въздишане! Аз гледах потресена, но в началото никой не забеляза, че не посягам - хората в някакъв екстаз, примижали, кой ще се сети за мен??? Обаче после като се започна - яж, та яж! Всеки ми обясняваше къде първо се захапвало, как точно се забелвало. И за това даже спореха, явно си е изкуство да ядеш кокоши крака
Накрая ме кандърдисаха, гризнах и преглътнах, но незнам какъв вкус имаше - просто не посмях да дъвча....Почти същото недоумение изживях, когато бившата ми свекърва, връщайки се от Сицилия, донесе освен 200 пакета паста Барилла и 100 кг домати Сан Марцано в бутилки (не че тук ги няма, но друго си е да ги купиш в родната Сицилия и да ги мъкнеш със себе си през половин Европа
), също и половин чувал малки, ситни бели охлювчета - същите, които лепнат лятото по тревите и са ми влизали по сандалките като играех.... И пак така - цялата огромна, необхватна рода дойде да си куса охлювчета - сварени само в солена вода. Ядяха, както ние ядем слънчоглед и хвалеха мама Роза и нейната далновидност, да се усети, какво точно им се е дояло...Накрая натрошиха черупките и свекървата ги зарови в лехите с босилека - така и посред Кьолн расте оригинален сицилиански босилек Ей такива неща... може за някой да не е нищо особено, но аз нито преди това, нито след това съм виждала да се ядат кокоши крака на акорд. Или пък охлюви като слънчоглед.
Имам и други такива изживявания
Друг път за тях....Ще ми е интересно да разкажете и вие за такива деликатеси - свят широк, сигурно всеки се е чудил някога на нещо
Поздрави и приятен ден!
!Убедена съм,че точно на тази технология се дължи автентичния вкус на босилека :P !
:shock: 
