Какво ще кажете за малко поезия

[mami48]

Ели,прекрасно е,благодаря ти !!!

[elena13677]

БЕЗ ЛЮБОВ

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само
но и всъщност няма вече да живея.

/Блага Димитрова/

[Makaweli]

До тука беше мъжката ни слава.

Войводи бяхме - днес сме демоде,

Отечеството вече се надява

на възмъжелите ни синове.

Довчера в пионерските дружинки

те в хор крещяха: " Винаги готов",

а днеска по площади и митинги

крещят за свобода и за любов.

Довчера те играха на апаши

и на стражари, слушаха във клас,

но този техен бунт сега ни плаши,

защото то е бунт и срещу нас.

И не помагат думи и шамари,

ни притчите ни с мъдър послеслов.

От думите ни ялови и стари,

те взеха само думата " Любов".

Те рано си заносиха чеиза.

Решиха рано що е Не и Да.

Облекли първа бяла мъжка риза

те тръгват към Любов и Свобода.

И са красиви, дявол да го вземе,

порасналите наши синове...

Спокойно, българи от старо време,

те помнят Ботевото писъмце.

И ясно знае младата им чета,

че пак Околчица стои отпред,

че в пет е срещата им със Венета,

но със ОТЕЧЕСТВОТО - в пет без пет.

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

[perunika]

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!

Васка Мадарова

[mami48]

Бони,Пепи - страхотни стихотворения,сърдечно ви благодаря милички!!!

[elena13677]

Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има –
да рони по безкрая й звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят – тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя – щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите й тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.

Мира Дойчинова - irini

[elena13677]

Ако си дал
Иля Велчев

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб,
ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън,
ако си дал на милата от своето сърце,
ако си дал на чуждите живот от себе си,
ако си дал -
не си живял на празно.
Ако си взел от славата
на някой друг - дори една частица,
ако си чул от клюката
и я повториш - дори една секунда,
ако си враг на подлия,
но го послушаш - дори един единствен път,
ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Никой не може да ти отнеме
обичта на хората.
Никой не може да ти отнеме
любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнемат
вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога, Истино,
но винаги,
винаги идваш при нас!

[Makaweli]

Запомних те. Недей да съжаляваш
със стъпки тихи идвах през нощта
Ти спеше, а над теб се бе простряла
пътеката от лунна светлина
Не те събудих. Как да ти призная
че тръгвам си от тебе натъжен
кога ще дойда пак дори не знаех
а свършил бе последният ми ден
Но там до тебе в пясъка зарових
мечтите си и искам сутринта
когато пак очите си отвориш
да пратиш най-голямата вълна
мечтите ми да грабнеш и разпръснеш
на хиляди парченца доброта
в недрата си солени да ги къпеш
и в жълтото на светлата луна
По всичките посоки ги разпръсквай
но само ще те моля някой ден
когато пак при тебе се завърна
забравен от света и уморен
на пясъка на нашата нощна среща
прибирайки последната вълна
парченца от мечтата ми човешка
оставяй да ми светят във нощта.

traveller

[Makaweli]

Колко сме злобни.

Колко сме жалки.

Как ни заробват

чувства-подпалки.

Колко враждебни.

Колко сърдити.

Колко на дребно

тровим си дните.

Колко сме остри

даже без нужда.

Чисто и просто

колко сме чужди.

Колко се мразим.

Колко си пречим.

Сякаш на тази земя

сме вечни.

Надежда Захариева

[Makaweli]

Сърцето ми е стар модел -

ръмжи от злоба, ври от страсти.

Но тръгва с мен към всяка цел.

Дори и без резервни части.

Върви със мен под свода син

не очаква нежни грижи...

При този доста скъп бензин

сърцето евтино ме движи.

Къде ли с него аз не бях!

И колко спътници побира:

Любов, надежда, радост, страх...

Не му е лесно по баира.

Не му е лесно в равен ден,

когато лудо го подгоня.

И всички удари по мен

личат по неговата броня.

То губи сили вече, знам.

Дори в най-бедните минути

не искам аз да го продам.

А кой наивник ще го купи?

Георги Константинов