Какво ще кажете за малко поезия

[mami48]

Бони, прекрасно стихотворение,благодаря ти!!!

[mami48]

Мила Бони, пропуснала съм прекрасното и толкова реално стихотворение на Надежда Захариева,много харесвам поезията й,благодаря ти мила!!!

[Makaweli]

Кате, трите стихотворения днес са разкошни - и това за морето е чудесно

[mami48]

Бони,миличка - признавам,пропуснала съм това прекрасно стихотворение Морето, толкова докосващо!!!Благодаря ти за прекрасните стихове днес!!!

[elena13677]

ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН!

УЧИЛИЩЕ МОЕ - стихотворение на Биляна Ядкова

УЧИЛИЩЕ МОЕ ЛЮБИМО,
УЧИЛИЩЕ РОДНО-ПРИВЕТ!
ПОСРЕЩАШ МЕ В СВЕТЛИТЕ СТАИ
И СМЕЛО АЗ КРАЧА НАПРЕД!


ВЪВ ТЕБ СЕ НАУЧИХ ДА ЗНАЯ,
ПОВЯРВАХ ВЪВ СЕБЕ СИ АЗ-
РАЗБРАХ, ЧЕ СЪС ТРУД СЕ НАПРЕДВА
И ЛЕКО, ПРИЯТНО Е В ЧАС!


УЧИТЕЛИ ИМАМ АЗ МНОГО-
И СТРОГИ, И МИЛИ СА ТЕ.
ОТ СЕБЕ СИ ВСИЧКО ТЕ ДАВАТ
УМНИ НИЙ ДА РАСТЕМ.


ГОРДЕЯ, ЧЕ В ТЕБЕ АЗ УЧА-
УЧИЛИЩЕ МОЕ-ПОКЛОН!
В СЪРЦЕТО СИ ВЕЧНО ЩЕ НОСЯ-
ЗА ТЕБ СПОМЕН-КАТО ЗА МОЙ
ВТОРИ ДОМ.!

[Makaweli]

Погледна за последно своя клас

и пак нахлуха спомените много…

В сълзи удавиха се думите…

Без глас им каза своето последно „Сбогом”.

Научи ги на толкова неща,

каквито даже в книгите не пише,

показа им какво е мъдростта –

да прощават, да се борят, да обичат…

С проблемите им страдаше и той,

със радостите им и той живя,

живота си прекара без покой,

но повали го вече старостта…

През сълзи погледна свойте ученици –

очакваше ги много дълъг път.

Те бяха неговите малки птици,

а той ги бе научил да летят…

А неговият път бе свършил вече –

Учителят си тръгваше сега.

Класът тогава стана прав и рече

не „Сбогом”, а… „Благодаря!”

автор Мира Дойчинова

[perunika]

Ти,
който някога ще ме обикнеш,
със всичките ми грешки и несъвършенства,
ще можеш ли да видиш във очите ми,
че съм оставила за тебе шепа нежност?
Ще можеш ли да премълчиш сълзите ми
и само рамото ти тихо да ме приютява,
когато разбера, че не съм силна...
когато бъда себе си, по женски слаба?
Ще може ли ръката ти да ме погали,
когато всички други ме отричат?
Ще можеш ли...
да ме намериш само...

Ти,
който винаги си ме обичал...


caribiana

[mami48]

Бони,Пепи,благодаря ви милички!!!

[elena13677]

Мъжко писмо

Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече.
Все не успявам да я заблудя.
Тя упорито в кръг ме обикаля
и с дните видимо стеснява се кръга.
Понякога до магазина ходя.
Разходка правя си така.
С връстници и другари се засичам.
Говорим си. Оправяме света.
Преди да мръкне, телевизора си пускам.
Той гледа ме и ме търпи.
Не го тормозя. Скоро го изключвам
и връщам се във хубавите дни.
Държа на шкафа си албуми стари.
Семейна Библия са. Нашият живот.
От снимките очи говорят - близки, благи
и ме даряват с благослов.
От мисли уморен, не питай как заспивам.
По цяла нощ сънувам майка ти и теб.
Ти всеки път се появяваш твърде малък
и правиш плахи стъпчици напред.
Май друго няма... Аз така живея...
Успях за малко да надбягам старостта.
Но в крайна сметка тя ме изпревари
и за победата отивам да я поздравя.

Детелина Стефанова

[perunika]

Ели, докосна сърцето ми с този стих! Страхотно