Добро утро, приятелки! Хора, какво става с повечето, прави ли ви впечатлеие, че пишем едни и същи, надявам се останалите да са добре. Миленка сигурно са посрещнали Андрей и е разбираемо защо не и остава време за тук. Верче, ти как си мила, засичам те тук, но бързо "изчезваш" без да пишеш, дано всичко около теб е наред. За тях двете се сещам, че много отдава не са писали. Кейти, успех на дъщеря ти, май днес беше важен ден за нея-дипломна работа или бъркам? Кате, ти стабилизира ли се? Ани, дано успееш да стъпиш здраво преди екскурзията. Дидка

каквото и да кажа е като празен глас в пустиня. С русначета и аз си пишех, 3 момичета бяха и каква радост беше на една празна опаковка от шоколад а пък да не говорим за водните лепенки - сбъдната мечта. Сега дъщерята пише ама на телефона, колко пъти и казвам да се обади и да се разберат с приятелката, но не, пишат та очи не откъсват от тези телефони, никога няма да разберат за какво им говорим.... времена..... не се знае за тяхните деца какво бъдеще се очертава. Иначе ние пак си пишем всеки ден ТУК, само дето не чакаме по пощата, лично аз с любопитство ( ама не от клюкарска гледна точка) сядам да видя как е минал денят ви, разменяме си съвети, които много бързо стигат до определения човек ако има нужда, представяте ли си ако трябваше по пощата да си разменяме съвети за лечение я на коляно, я на рамо.........имат си предимствата технологиите. Напредват технологиите, напредва ми и времето, затова ви пожелавам