Дидка, аз също като Влади мисля, че трябва да го оставиш сам да се справя с паданията. На мен това ми беше, а и все още ми е ужасно трудно. Сърцето ми се свива като видя да се катери някъде, където на мен ми се струва "страшно". Естествено, че трябва да си там, за да му помогнеш, ако има нужда, но не изцяло да разчита на теб. Струва ми се, че Зарко е просто много "забързан" да не изпусне случайно следващото замислено от него предизвикателство и за това не обръща внимание на това, какво се случва в момента. Не че с моториката има проблем.
При Даниел беше друго - той се роди доста голямо бебе и му е било тесничко в утробата и дясната му страна беше посхваната. С фините движения беше много по-напред от очакваното за възрастта - от 2 годишен държеше правилно химикалка и изписваше едни ситни и добре оформени йероглифи

. А сега пише и рисува толкова миниатюрни неща, че ме смайва. Но със движенията на цялото тяло - баланс, движения, координации имаше закъснение.
Грешка допуснах и аз, защото все стоях до него и той все разчиташе на мен. И сега като съм близо до него и се отпуска. Онзи ден като ходиха да карат велосипеди и като ме види и започва да ме вика и се отпуска и веднага пада

. Аз съответно се страхувам да не се е ударил лошо и ставам една паника. За това и като се хванат да спортуват с баша си, аз ги оставям сами.
Аз бя много луда - катерехх се по дървета, покриви, карах мъжки колелета од пръчката, непрекъснато бях с момчета и родителите ми никога не са треперели над мен. А сега като родител съм голяма паника.