Какво ще кажете за малко поезия

[Makaweli]

„Здравей” ти казвам в този слънчев ден,
усмихвам се, подавам си ръката.
Не се цупи! Усмивка дай на мен,
върви, предай нататък добротата!

Защо си тъй унил и умъчнен,
навярно се страхуваш от злината?
Човекът от любов е сътворен,
върви, предай нататък добротата!

Аз зная, никой лош не е роден
и има светло кътче във душата.
Нещастен е човекът озлобен,
върви, предай нататък добротата!

Усмихна се! Ех, вече си герой!
Готов си да се справиш със злината!
На слънцето с лъчистия порой,
върви, предай нататък добротата!

Свилена Димитрова

Източник: http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=200581

[mam4eto_30]

РИСУНКА

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

[Makaweli]

БИСЕРНА МИДА

Бих загърбила всяка обида…
Предпочела бих ада пред рай.
Но не мога от теб да си ида –
да зачеркна началото с край.

Песъчинка – от гларусен зов –
в сърчицето на мида заби се…
Обгради я То с нежност, с любов.
И след време – превърна се в бисер.

Във морето се гмуркат звездите…
Влюбен шепот... Вълна след вълна.
Има миди безброй в дълбините,
ала бисерна – само една…

Като чайка – от морския бряг,
ако някой от нас отпътува…
Ще открие ли другият – знак,
осъзнал – любовта колко струва?

Във черупка – душата се свива…
Вместо бисер – вина след вина!
Всичко идва... И пак си отива…
Само чувствата – имат цена!

Ти си бряг. Аз съм морска звезда.
Как е щедра Съдбата... И строга!
Бих живяла – без хляб и вода…
Но без твоята обич – не мога!

ПавЛина СТАМЕНОВА

[Makaweli]

Жената е поезия и проза.
Поезия когато тя цъфти,
уханна и разкошна като роза
и твоето сърце от страст пламти.

Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли;
когато е щастлива и целува,
кога се смее и се весели.

Поезия, когато вънка май е
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.

А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.

Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта...

Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!

Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!

Давид Овадия

[Sirena]

Врани коне
Светлина и мрак се гонят през деня!
В нощите изстива без любов земята
и не спи... тревожна в свойта самота –
ако дъжд заплаче или стене вятър!

Свъсило е вежди сивото небе –
свило се от болка, тъжно без светлика!
Буря, оседлала враните коне,
яростно връхлита, шибайки с камшика!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=279317

[Makaweli]

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.

Евтим Евтимов

[Makaweli]

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…

/от нета/

[Makaweli]

Колко е нужно

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Вдъхновената песен на щурците звънливи...
И гласчетата детски от безгрижните дни...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Топла слънчева ласка... И очи обичливи...
И сърце на приятел - с доброта да гори!...

Но изгаря ни злоба... Завистта ни убива...
Но животът ни трови - затова ни боли...
Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!...
Колко много е нужно, за да бъдем добри!...


Марин Тачков
"Стих-откровения" /2000 г./, "Утешителят" /2005 г./

[youtube]http://youtu.be/NZ8YkRF3FQA[/youtube]

[Sirena]

Есенни безсъници


Натежа ми небето в очите,
а звездите ме боцкат за сън,
сини песни ми пеят птиците
и заспал е животът навън.
Кадифето на топлата вечер
ме завива с парче тишина,
русокосият есенен вятър
шумоли и развява листа.

Есента ме целува по устните
с аромати на плод и лозя.
И сред тази магическа приказка,
ха, кажете ми как да заспя?!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287870

[Sirena]

Сбогом, лято

Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя.
Със листа земята е постлана.

Клоните оголени сивеят,
птиците не пеят веч - от мъка.
Само вятърът неспирно вее,
вее, за да не умре от скука.

Аз обичам лятото красиво.
С птиците да пея аз обичам.
Със вълните по брега да тичам вечно.
Да съм млада и щастлива безконечно.

Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя,
а земята сменя своята премяна.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287434