Какво ще кажете за малко поезия

[mami48]

Мила ЕЛИ,много силно ме докосна Писмо до татко,за мен това е болезнена тема -не бях готова да пусна ръката на татко,да се разделя с него завинаги,но всъщност,дали има някой готов за необратимото и сега въпреки изминалите години - аз знам,никога няма да пусна ръката му,нито той моята.ЕЛИ,благодаря ти от сърце.

[Makaweli]

Вече не ми се бърза за никъде.
Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...
И пропуснах толкова много мигове –
ей така – в непрекъснато тичане...
И прескочих толкова много вечности.
... Почти безкрайни са били, вероятно.
Цялата ми необятна човечност –
сега си я искам обратно.
Вече не ми се бърза за никъде.
Бавно пристъпвам. Оглеждам се.
Толкова много забързаност... Стига ми.
Слизам на гара „Надежда”...
За какво беше цялото тичане?
Никой не може да хване времето...
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-вече за него...

irini

[ninka71]

Философия на Любовта

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти.

Пърси Шели

Девойката, която ми постла легло


По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом - приют
за през нощта ми даде тя.

Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело -
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница - така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има от тогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

/Робърт Бърнс/


Гълъби
Александър Геров

На пощенския гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.

А мъжкия се вдигна в ятото,
над облаците полетя
и силно свиреха крилата му,
окъпани от утринта.

След туй се сви в една пролука,
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.

Аз го разбирам. Туй е онзи
инстинкт всевластен за живот,
инстинкт за ласки и възторзи,
за щастие, за мир, за плод.

И с нас се случва туй - и ние
оставаме така сами.
Само не можем да летиме
и много дълго ни боли.



Мисии

Жената в самота се обезсилва -
мъжът е нейният герой.
Създадена е тя да милва,
да сграбчва е създаден той.

На нея позволено е да плаче,
на него - сълзите да скрива.
Жената е създадена така, че
и в мъката да е красива.

Жената е орисана да дава,
мъжът - да не прекъсне род.
Жената е жена, за да прощава
във името на новия живот.

Жената е родена от реброто
на своя мъж със плът от глина.
И той я търси винаги, защото
душата му е в тази половина.



За съжаление,незнам,кой е авторът на последното стихотворение,но който и да е той,е създал един реален образ на жената,че когато го чета,всеки път ме побиват тръпки .
Възхитена съм!




Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.
И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.
Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.
Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Павел Матев


Песен за теб


Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди,
очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.


/Дамян Дамянов/


Може да звучи странно,но всяка година около Коледа,душата ми жадува за такава поезия,която рисува,Жената,Майката,Любимата!
Странно,но логично!
Именно,това е Големият празник на Жената!
Та,има ли друго подобно чувство?
НЕ!
Това е най-прекрасният момент,с който Бог ни е дарил-Да дадеш и отгледаш ,да дариш живот на едно малко създание,да го изваеш......,за да бъде Човек!

[mami48]

НИНКА,много силно ме докосна и трогна с тия прекрасни стихотворения,относно твоите усещания за Празник на майката - напълно ги споделям,нека винаги го има тоя празник.

[ninka71]

Катенце

[elena13677]

ПОСВЕЩЕНИЕ

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

[elena13677]

РИСУНКА
ВЛАДИМИР БАШЕВ

ИСКАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ
НЕ СЪС МОЛИВ
НЕ СЪС ЧЕТКА
С УСТНИ ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ,

БЛАГОДАРНИТЕ СИ УСТНИ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
С ДЕСЕТ ПРЪСТЧЕТА ВЪЗТОРГ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ

ЩЕ ЗАПОЧНА ОТ ЛИЦЕТО
ЩЕ ОПИША КРЕХЪК ПРОФИЛ
ЩЕ НАПОДОБЯ КОСИТЕ
НА ЛИКУВАЩ ВОДОПАД

ЩЕ СЕ ВЪРНА НА ЧЕЛОТО
ВЪВ ОЧИТЕ ТИ ЩЕ ПАДНА
И НА УСТНИТЕ ТИ ТЪНКИ
ДЪЛГО, ДЪЛГО ЩЕ СЕ СПРА

И ЩЕ СТАНЕШ ТИ КРАСИВА
КАТО НИКОЯ КРАСИВА
И ТАКАВА ЩЕ ТЕ ПОМНЯ
ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН... Това е любимата ми песен на Мариана и Тодор Трайчеви!

[Makaweli]

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

/ православието /

[mami48]

Ели,Бони - толкова чувствени,реални стихове,благодаря ви милички.

[nikikoleva.1982]

На моя син

Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпи сине-
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!