Добро утро!
Ето ме пак на линия с голяма чаша кафе.
Снощи на няколко пъти се будих да проверявам как е мъничето. Той, милият, пъшка, скимтя, все в ръцете ми искаше да стои. Накрая го завих с едно одеяло, успокои се и заспа. Тази сутрин ме посрещна с махаща опашка. Това ми дава надежда, че ще се възстанови. Дай Боже!
Бони, права си, че тези животинки стават като част от семейството ни и страдаме заедно с тях.
Аз също снощи мярнах Дианка, но виждам, че не е писала. Предполагам, че само ни чете и няма възможност да пише, но се надявам при тях операцията вече да е минала и Стели да е добре!
Ивка, много жалко за детенцето! Винаги съм се чудила как може това да се случва на малки и беззащитни същества като него. Моля се да се оправи! Успокояващото е, че лечението е в Турция. Чувала съм, че там специалистите са наистина много добри и лечението на такива тумори е в повечето случаи успешно! Дано Бог да даде сили на детето и на родителите му да издържат и да се преборят с това нещастие!
Изчаквам да стане малко по-късно и ще звънна на Дидка да я чуя, защото вече се притеснявам, от няколко дни не се е появявала тук.
Кате, не мога да опиша колко много съм ти благодарна за отношението към всички нас! Толкова си добра и разбираща! Пожелавам ви успех с ремонта! Дано през лятото да посрещаш много гости и семейството ти да е все така задружно и щастливо!
Момичета, пожелавам ви лек и успешен ден! Нека той ни донесе повече вяра и надежда, че точно днес ще ни се случи нещо хубаво!