Какво ще кажете за малко поезия

[janova]

БОНИ,ЕЛИ,ПЕПИ!
Прочетох си пропуснатите странички .
Отново вълнуващи стихове!
ПРЕКРАСНИ СТЕ,МОМИЧЕТА!
ХУБАВ ДЕН ВИ ЖЕЛАЯ!

[mami48]

ЕЛИ !!!

[elena13677]

МАЙКА

"Не и се карай, и не и крещи !
Тя-майката, една е, хора!
Ще те прегърне, и ще ти прости.
И ще поеме твоята умора.
Понякога се смее, често плаче.
Косите и са в нежна белота.
А колко много пък за нея значи,
да си защити чедата от Света.
Обрулва ги живота като сливи,
и брули до последният им ден.
Тя гледа да са все щастливи,
и пали свещ на всеки ден рожден.
Не ги оставяйте самотни!
Обичайте си майките, деца !
Отидат ли си, кой ще ви запълни,
със обич, полупразните сърца."

[elena13677]

ИСКАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ
НЕ СЪС МОЛИВ
НЕ СЪС ЧЕТКА
С УСТНИ ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ,

БЛАГОДАРНИТЕ СИ УСТНИ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
С ДЕСЕТ ПРЪСТЧЕТА ВЪЗТОРГ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ

ЩЕ ЗАПОЧНА ОТ ЛИЦЕТО
ЩЕ ОПИША КРЕХЪК ПРОФИЛ
ЩЕ НАПОДОБЯ КОСИТЕ
НА ЛИКУВАЩ ВОДОПАД

ЩЕ СЕ ВЪРНА НА ЧЕЛОТО
ВЪВ ОЧИТЕ ТИ ЩЕ ПАДНА
И НА УСТНИТЕ ТИ ТЪНКИ
ДЪЛГО, ДЪЛГО ЩЕ СЕ СПРА

И ЩЕ СТАНЕШ ТИ КРАСИВА
КАТО НИКОЯ КРАСИВА
И ТАКАВА ЩЕ ТЕ ПОМНЯ
ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН...

[perunika]

Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.
Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце - идва есен,
и че дълбоко - вътре сред пръстта,
се ражда житото - след морна песен.
Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много - много свидна,
когато падна - ставам след това
разбрала, че съм всъщност адски силна.
Разбрала, че когато преболи
изгрява ден - и той още по - прекрасен,
след болката - започва да ръми
и погледът избистря се по - ясен.
Животът ме научи да греша,
калих сърцето си - започнах да прощавам,
и грешка подир грешка се осъзнах:
Обичам да греша, за да създавам..

Маргало

[mami48]

Пепи, отново много силна поезия ни предоставяш - много,много ми допадна,благодаря ти сърдечно!!!

[elena13677]

БАЩИН ДОМ

Моят дом е моето пристанище,
в което се завръщам всеки път копнежна,
тук, откъдето неотдавна
поела бях по пътя на надеждата.

Тук, където уморено се усмихват
най-милите за мен, божествени лица
и длани с гореща обич ме прегръщат.
Прибрах се вече. Пристъпих прага на дома.

За миг ще се стопят годините. В очите
ще блеснат спомени за отминали мечти.
Завръщам се като пораснало момиче,
в бащиния дом и детските ми дни.

/СИЯНА ГЕОРГИЕВА/

[BRIDA]

Поклон пред хляба
Прекланям се пред хляба на софрата,
събрал във себе си молитва и магия,
свещен и древен както светлината,
по-силен и от разрушителна стихия.

Божествен и във мъка и във радост,
във делник и във празник ни е дар,
символ на обич, вяра и на благост,
пред насъщния коленичи даже цар.

По-ценен той е от торби с жълтици
от раждането на човека, та до края.
Пшеничните зърна са същи огърлици
целувани от прадедите ни с омая…

Прекланям се пред хляба до земята,
че късче топъл хляб е равно на живот.
Щом сред житата усмихва се душата
за хляба нека се говори със любов.

автор Ивелина Никова

[mami48]

Ели, Веси - много стойностни стихотворения,благодаря ви сърдечно!!!

[elena13677]

Прекрасно стихотворение за хляба.Благодаря