Е, не мога да не споделя това стихотворение с вас - дано не важи за настоящите студенти
ОДА ЗА СТУДЕНТА

Жив е той, жив е!

Там под юргана,потънал в мисли лежи и пъшка.

Студент със поглед забит в тавана,студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ручка,от друга съвест на две строшена,

очи тъмнеят, глава се люшка- зер не е пил вода студена!

Лежи студентът, а в механата нещо го сиилно, страстно влече,

хлебарка скърца нейде в кревата,а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега!

Пейте робини тез тъжни песни!

От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце!

Тоз, който мързел е по природа, той не умира.

Него жалеят баща и майка - цялата рода.

Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици.

Той ще да ги до гроба стриже.

Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее,колеги пълнят квартирата тясна.

Познат засвири, тълпа запее,...."На есен с песен", юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени чудни,прекрасни танци поемат.

И потанцуват с лица засмени,па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,друга му вино бяло прибавя,

трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години?

Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине.

" И плеснат с ръце та се прегърнат,с песни тръгват из махалата.

Вървят и пеят, дорде осъмнат,дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана спи си студентът.

Ще рече човек, че вред е рано,а времето скъпо тече ли, тече.
източник:
http://bg.netlog.com/groups/smeshki/for ... geid=53573