
Начало
Всяка сутрин
се раждам отново.
Всяка сутрин
отново проглеждам.
Проговарям, прохождам отново.
И започва внезапно
денят.
Над главата ми,
в синьото време
преминава оранжева птица
и крилете й тихо отнасят
уморените
нощни звезди.
Водопад от нечакани звуци
ме повлича със утренен шемет.
Вдигам длан и немирните багри
се подреждат във мойте очи.
Аз съм тук.
Не останах във вчера.
Аз съм в днешните мисли и тяло.
Всяка сутрин е само начало
на безкрайния
мой
живот.