:shock:
И като застане някой на компютъра да пише какво е сготвил днес, си казва: о, дай да вкарам емоционална отсянка в номинативния акт и да му предам положителен семантичен нюанс?
Аз не търся дефиниция на умаляването, на мен ми е ясно, че с умалителни имена биват наричани мили и/или обични неща - бебенце, детенце, котенце, кученце, цветенце.
Точно затова ми е интересно защо възрастни хора наричат нормални порции храна с умалителни имена... Изпитват умиление ли, нежност и любов към тях, любуват им се, закрилят ги, изпадат в затаена съзерцателност?
Аз говоря общо пет езика, мъжът ми четири, различни от тези, които говоря аз. И в никой от тези езици не съществува този навик, храна да се нарича с умалителни имена, освен когато става въпрос за приготвяне на умалени размери от нещо, което по принцип е голямо. Това го има и в българския: баница - баничка, пита - питка, хляб - хлебче.
Но какво е "сготвих една супичка"? Супа, сготвена в напръстник?
Или туршийка? В бурканче от бебешка храна?
Питах открито нещо конкретно, защото НАИСТИНА ми е интересно - на мен лично ми е чужд такъв начин на изразяване. Искам да разбера психологията зад факта, да мога да си го обясня.