Мили момичета,отварям една нова тема,в която,много бих искала да бъдем на сто процента активни и искренни в съвети и предложения,мнения и препоръки.Защото се касае,за най-важното и велико чувство в човечеството,а именно-грижата и любовта към децата ни!Няма значение,на каква възраст са нашите съкровища-ТЕ са ВСИЧКО за нас!И грижата и любовта!Тревогата и радостта!
Сълзите в очите ни!Те са НАШИТЕ ДЕЦА!
В забързаното ежедневие,губиме най-важните мигове от тяхното приказно детство,не успяваме да достигнеме до детските сърчица,дори не се стараем да вникнем в тях,за да прочетем,че,освен радост,в него се крие и болката,от нещо изгубено...от нещо,от което,ТО,е имало нужда,но ти дори не си забелязала.Губиме контакт с тях.А това,води до страшни последствия,за голямо съжаление!
Затова,тук,в тази тема,предлагам да се впуснем в един приятелски ход ВСИЧКИ ЗАЕДНО!
Да споделим,освен рецепти от детската кухня и първите и неповторими думички,качества и умения,до психологическата намеса,на нас възрастните,към вече порастналите малки-големи,момичета и момчета.
Или,казано по-кратко-ВСИЧКО за ДЕЦАТА!
Имате думата ВИЕ,мои приятелки!
Искам,имам нужда от ВАШИТЕ съвети,препоръки,предложения и каквото и да е,свързано с НАШИТЕ ДЕЦА!
От мен,за сега е това!
С пожелание-ВСИЧКИ,ВСИЧКИ малки и големи дечица,да са ни живи и здрави!Да растат с късмет в живота и истинско щастие!
Един човек посадил роза.
Той искал тя да израстне красива,затова я поливал често и се грижел добре за нея.
Един ден,точно преди да разцъфне,той решил да й се полюбува отблизо и започнал да я разучава внимателно.
Видял пъпката,която скоро щяла да разцъфне в красиво цвете и усмивка се появила на лицето му.
Очаквал този момент с нетърпение.След това забелязал и тръните по стеблото на цветето.
Помислил си:"Как е възможно такова красиво цвете да е обградено с толкова много остри тръни?"
Натъжен от тази мисъл,той забравил да полива цветето и точно преди от мъничката пъпка да се яви прекрасна роза...тя увяхнала.
.Ще се радвам ако някой пише примерно меню за деца на 1годинка и дадат съвети! И още веднъж благодаря за темата с интерес ще чета всичко публикувано в нея!
Но като му казвам, че така няма да стигне до никъде, че си вреди сам или че нещо, което той мисли за готино, всъщност е смешно - е, тогава не ми вярва. Представете си само каква противоречива личност явно съм аз: знам как се работи, как се вадят пари, как се плащат наеми, къде и как се купуват дрехи, храна, училищни пособия, билети за влакове, самолети и кино, мога да чета и пиша, да гледам котки и кучета, да гледам градината, да лепя тапети, да слагам ламинат и теракота, да излизам на дискотека, на ресторант, да готвя, да мия чинии, да пека торти и кексове, да ги украсявам, мога да отглеждам деца, да ги храня, забавлявам, да им купувам подаръци, да ги водя на градина и училище, да ходя по родителски срещи, да помагам с домашните, да финасирам, организирам и осъществявам почивка, лагер или спане на палатки, да посрещам и изпращам гости, да се ангажирам благотворително, мога и да шия копчета, да водя преговори в банката, да си правя счетоводството, да махам дъвки от дънки, да се обличам пасващо за всеки повод, да подкрепям приятели, да пера и гладя..... сигурно и други неща мога, само че не се сещам да ви ги кажа сега, обаче знаете ли какво? Аз явно не знам, как функционира живота, поне според моя син! Всичко, което мога, знам и върша, няма нищо общо с реалния живот. Защото каквото и да кажа - или нямам понятие, или много се лъжа, или съм изостанала, или пък е така, сякаш нищо не съм казала. Е, той не го казва така, никога не ми отговаря директно например: ти понятие си нямаш. Но той не ме взима на сериозно. Смее се, докато аз му се карам. И постъпва, сякаш нищо не съм го посъветвала.... 
да не са го объркали?). С това се успокоявам, че децата прилагат навън всичко, което са научили в къщи. Не че ситуацията между мен и моя син не ми напомня за ситуацията между майка ми и мен навремето. Но някак си си мисля (а може би се лъжа), че аз съм била по-отговорна, по-зряла. Ох, не знам, ако някоя от вас има или е имала подобни грижи - споделете. Дори и да няма патентно решение - споделената грижа е по-малка. 
