Здравейте!
Тези дни пак ме завъртя водовъртежът на служебните и домашните задължения. Макар и да е само вторник, се чувствам вече почти изтощена. Вчера цял ден тичах от работа до вкъщи и обратно. Часовете ми са така разпределени, че имам прозорец от четири часа - нито да остана там, нито да са прибера, че трябва пак да тичам обратно. Все пак избрах втория вариант, за да мога да взема и детето от училище. Нахраних я, дадох си наставленията за домашните и пак хукнах.
Днес пък цял ден се занимавах с реденето на туршия. Уж нямаше да правим втори път, но мъжът ми намерил зеленчуците на изгодни цени и се изкушил. Е, поне сега сме осигурени със салатка до лятото

. Останаха ми едни камби, които утре ще мисля какво да ги правя.
Дианка, ти направо ме разсмя с тази твоя баклава

! Е, поне ще запомниш празника си и след време ще се сещаш с усмивка за разсипания сироп. Права си, че преди време и в България на имен ден не се канеше, но за съжаление времената вече така се измениха, че всеки се е затворил в черупката си и мисли само за своето оцеляване. Спомням си от моите детски години как родителите ми се събираха почти всяка вечер със съседите си на сладка приказка. Всеки слагаше на масата каквото има и се веселяха без да се свиват и да мислят зя утрешните проблеми. А сега детето ми дори не познава всички живеещи в блока

. Радвай се, че все още има хора край теб, които те уважават и се сещат за теб на твоя ден! Ако се чуеш пак с Ани поздрави я от мен. Аз имам само българския й номер и разчитам единствено на "срещите" ни тук и в скайп.
Желая ви лека нощ и успешен утрешен ден!