Какво ще кажете за малко поезия

[mami48]

Пепи,сърдечно благодаря,прекрасни стихове!!!

[elena13677]

Миг

Целунах те, с изтръпнало очакване
а устните изгаряха от страст,
че този миг е силен, дълго чакан
мигът на обич тъй жадувах аз!!

Грехът бе наш водач във необятното
рисувано от порива небе,
пред теб стоях, забравил всичко свято,
повтарях си: ,,Обичам само теб!!!''

Мълчеше ти, докосваше ме погледа
от който се почувствах тъй желан,
глава опряла нежно на гърдите ми,
пораждаща във мене нежен плам!!

И исках този миг да бъде вечен
от щастие и времето да спре,
опиянен, сърцето ти поднесох,
а любовта преля се във море!!!!

Стефан Александров

[mami48]

Ели,благодаря ти!!

[Makaweli]

СТАРАТА УЛИЧКА долу до фара,
дето морето флиртува с брега,
трепка в сърцето ми с лятна омара,
с каменни къщички, с пъстри стъкла.

Сивата кула с часовник забравен,
дворчета тесни, лехички с цветя,
книжни фенери, танцуващи с вятъра,
здравец уханен, стени от бръшлян ...

Слънчеви зайчета шарят паветата,
шляпат игриво крачета в прахта,
старец-вълшебник продава петлета,
дремят по клоните сънни листа.

Сини жалузи, завески дантелени,
строги балкони с килим от листа...
Бях я изгубила, днес я намерих,
както унило към нас си вървях.

Свири латерна до прашна витрина,
чудна мелодия тук ме довежда -
уличка стара, незнайна, безименна,
но пък на нея продават надежда ...

Джани Родари

[mami48]

Бони,толкова е вълнуващо това стихотворение на Джани Рудари,сърдечно ти благодаря мила!!!

[elena13677]

ПЕЙО ЯВОРОВ - ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика- лъчи.
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях-
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

[elena13677]

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.

~ Иван Вазов ~

"Левски"

"Епопея на забравените"

[Makaweli]

Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!...
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!
Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара...
Не, не съм самичък на света!
Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар...
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!

Дамян Дамянов

[mami48]

Ели,благодаря ти,че си се сетила да почетеш по тоя начин рожденият ден на Васил Левски,това стихотворение ми е много любимо, не по - малко се възхищавам на нежната поезия на Яворов!!! Бони, много силно стихотворение, силно ме докосна,особено - Да скърбиш е винаги човешко,нечовешко - да си без другар!!! Сърдечно ви благодаря, мили момичета !!!

[perunika]

Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата...
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че го превърнах в стих.
И го раздадох. За да го спася...
Да може да живее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих...
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.

Мира Дойчинова - irini