Катенце,благодаря ти,мила за топлите думи
Не понасям да гледам как някой страда,заради грешките на друг.
Себе си изключвам в случая.
Неискам никой да ми подражава!
Тогава бях млада и в мечтите си,виждах всичко оцветено в розово.Прекалено розово.Вече отиваше към циклама
Представях си моето семейство щастливо и задружно.Така,както съм го видяла между майка и татко.
Без скандали.Е,обикновени спречквания,да,но не и на висок тон.
Без пиянски историй.Не,казвам, че съм търсила главният редактор на вестник "Трезвеност".
Не съм поставила никому условие-Аз не пия и ти няма да пиеш.
Но....смятам,че всичко е добре,когато завършва добре и с разумна мярка.
Не и с бой!
Това,в никакъв случай!
Да,но аз го позволих.
За да предпазя детето и родителите ми,аз бях мишената.
Идваше си в малките часове на нощта и трябваше,да позная,кога точно ще се прибере,за да му стопля вечерята,която в повечето случаи,отиваше към закуска.
Цяла нощ седях до прозореца и чаках,чаках...
Сега поне има телевизионни програми безкрай,а тогава до полунощ и после броя звездите и комарите....
Като се прибереше,тогава пък се сети,че бил живял в къщата на полицай/тогава татко ми беше такъв/,а той мразил полицаите.Значи,аз съм виновна!
Храната,не била достатъчно топла.Аз съм виновна!
Някой си,му бил казал,че имал млада и хубава жена!И затова съм виновна!
И за още,стотици,не,хиляди неща,просто бях виновна!
И след всяка моя вина,следваше и другото......,шамар,и още един.......а,аз мълчах и преглъщах болки и обиди....
Не казвах на никого.Притеснявах се за близките ми и се срамувах от останалите.
И така,както съм била нощна смяна,само взимах един душ и тръгвах на държавната ми служба.
Очаквала съм всеки изгрев на слънцето с едничката надежда,един ден,това да свърши.
Е,свърши,но с моята грешка,съсипах живота на най-близките си хора.
Моята болка,стана много по-голяма,от това,че виждах тяхната в очите им всеки ден.......
Отиде си и младостта ми и красотата ми....
И най-ценното.Загубих здравето си.
И най-важното.Загубих доверието в хората.
И това ще се отразява винаги,в огледалото срещу мен......
И още десет пъти да се омъжа,все тая,когато вече си свикнал,да лякаш и да ставаш с един и същи навик,да си изпиеш шепата хапчета....
А можеше,да бъде различно,но,винаги има едно "НО"....
Не,че това е цялата ми история,но смятам,че е достатъчна.
Днес,поне в моето обкръжение,не познавам нито една млада дама,която би изтърпяла подобно нещо.И са напълно прави.
Охоооо,то станало вече ноАз,се отнесох.
Съжалявам,ако съм ви досадила.
Но,на вас,мога всичко да споделя.
За което,сърдечно ви благодаря.
Много ви обичам!
Спокойна нощ!
. Прибрахме се от Балкана и сега с малко носталгия се сещам за отминалите дни - шума на поточето и песента на щурчетата е заменена от рева на колите и напрежението по прашните улици. Честно да ви кажа, исках времето да спре и ако можем да останем там, забравени от всички проблеми. Но няма как отново сме тук и трябва да се справяме с предизвикателствата, които ни се поднасят ежедневно. Добре, че поне вас ви има, да внасяте топлина и усмивка, край вас се разтоварвам и успокоявам.
