Мила Кате, толкова много ме трогна

На мен ми доставя голяма радост, ако успея да зарадвам някого.
Не мога да си събера мислите, много ми е криво и възнамерявам да си излея болката пред вас, защото знам, че ще срещна разбиране и подкрепа...
Катенце, пред очите ми е сцената от разразилата се буря и това малко сладко момченце, което се държи като силен и голям мъж и се опитва да те предпази от страха от бурята

. Толкова са сладки тези дечица... Току що и аз получих толкова много стимул и поощрение и желанието ми отново се възвърна... моят малък помощник дойте при мен, погледна схемата, която съм си начетрала за тортата, погледна я, погледна мен и попита аз ли съм я нарисувала. Каза ми, че съм много добра, прегърна ме... и това ми беше напълно необходимо в този момент...
А това, което ми тежи на сърцето е свързано с взаимоотношенията между съпруга ми и брат му. Захванахме се с целия този проект с къшата, защото той много разчиташе на брат си. Вече 5 години буксуваме и през какви ли не перипетии минахме, но най-гадно ми е за това, че те не се разбират, а оше по-гадно ми е, като започнат да ми изтъкват, че аз съм била причината. Заради мен не вървели нещата. Брат му ми е нещо като свекърва и то лоша такава. Непрекъснато говори зад гърба ми. На мои познати обяснявал, че той не искал да работи по къшата, защото аз нищо не съм правила, била съм много мързелива и т.н.. Пред мен говори за брат си и защо не вървели нещата с ремонтите. Аз се опитвам да балансирам нешата, но понякога ми идва в повече и не мога да издържам повече на целия този абсурд. Най- неприятното е, че моя брат ни е дал на заем не малка сумаи вече 5 години минаха от тогава. Ето днес пак се опитвам да бъда добра, да помагам с каквото мога, но сега причината не съм аз , а мъжа ми. Вместо да се хванем да работим в екип ние през по-голямата част от времето се обвиняваме един друг. Те винаги са имали проблеми във взаимоотношенията си , но сега аз съм намесена и... Чувството е гадно и понякога се чудя къде съм аз

Oще звучат в ушите ми думите на техен много добър приятел "Момиче, мястото ти не е тук" Още преди да се оженим, отидох да живея при болната им от Алцхаймер майка, която беше напълно сама. Единият й син (съпругът ми) беше тук в Америка и се опитваше от разстояние да контролира нещата, като намираше кой да й помага, а другият й син беше в Германия уж да работи, но остана използван и излъган (не за пръв път)... Още преди да се оженим ми е разказвал за брат си, как си пропилява живота като за него най-важното е компаниите и да си пийнат, как винаги се е стремил да му помогне, но...Брат му Не е лош човек, винаги гледа да помогне на другите, но разбирателството между тях е много трудно... На мен ми е оше по трудно, защото сега аз съм замесена...Излях си болката, поолекна ми, а сега да запрятам ръкави и да се захващам с тортата. Добре, че си имам малък помощник, който винаги оценява труда ми
