Здравейте момичета!
Катенце,Честит Рожден Ден,мила!
Да си жива и здрава,много щастлива и никога да не стихват приятните изненади,които радват сърцето и душата ти!
Нелка,виж какво намерих за теб!
Подарявам ти ги.Макар и виртуално....,но с обич
От все сърце ти пожелавам,много,много скоро да ти се наложи да плетеш дрешки в малък размер.Сигурна съм,че ще дариш това съкровище с топлината,която имаш в сърцето ти!Силно те гушкам и ти казвам,че ще е скоро.Много скоро!Ще се Моля за теб!
Мами,приятна разходка на вас.А след като и Тони бонбони ще е присъства на нея,тя със сигурност ще е и забавна
Дидка,каквото и да плануваш,дано ти се осъществи по най-добрият начин!Целувки на Зари!Много!
Влади,аз не го написах,за да ви давам някакви грешни представи и да мислите,че съм някаква врачка или подобно същество,което се старае да предизвика някаква публичност или внимание.
Нищо подобно!
Просто имам някакви странни предчувствия,които,забелязах,че са породени от неразположение в сърдечната област.
Разбира се,че не се случват земетресения всеки път,когато мен ме боли!
Иначе земята би се сринала до сега.......
Изчéла съм много статий,защото много се страхувам от лошото,без значение какво е то...
Може да е казана дума,жест.....всичко,което може да нарани човешката душа.
Изпадала съм два или три пъти в транс /в безсъзнание/,предизвикан от много тежки нервни кризи.
И,когато се озова в болница с кислородна бутилка и един куп доктори около мен,си давам сметка,че съм извършила поредният опит за самоубийство със себе си.Не в буквален смисъл,разбира се.Просто много страдах и всяко нещо минаваше през сърцето ми.
Не че съм си взела поука от това,но то е по-силно от мен.
Психиката е по-лабилна.
Не мога да бъда безразлична към нищо и това ми играе лоша шега.
Провела съм разговори с много специалисти и в заключéние са ми казвали,че всеки човек живее със своето предчувствие,иначé казано шесто чувство.Но при хора преминали през по-тъмни тунели в живота си,те се открояват.
И в момента съм с подобно неразположение,но се тъпча с хапчета,изживявам си една моя тревожност и така......
Никой не ми е виновен,че не знам,кога да спра....
Виждам,че вреда единствено на себе си,но няма спирка........
Аз съм си аз!
И не е от инат.Това чувство не го познавам,но....явно има друго,по-лошо чувство...
Дали пък,не съм и луда.....?
