
Добро утро дами!Днес реших да почета стихове за жената , тези най-много ми харесаха и реших да ги споделя с вас.
Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."
Петър Анастасов
Късно посвещение
Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.
И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.
Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.
Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!
Камелия Кондова